О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
София, 10 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1311 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ДП НК „Железопътна инфраструктура”, чрез процесуален представител юрисконсулт Н., срещу решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№2795/2013г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 20.06.2013г. по гр.д.№4468/2013г. на Варненски районен съд, е уважен предявения от С. И. И. иск с правно основание чл.49 ЗЗД до размера 4 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба С. И. И. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от С. И. И. срещу ДП НК „Железопътна инфраструктура”иск с правно основание чл.49 ЗЗД до размера 4 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от причиненото й на 29.01.2012г. на гара В., втори перон, телесно увреждане, изразяващо се в травматично счупване на лявата ръка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „в конкретния случай допустимо и достатъчно основание ли е позоваването на наличието на друг вид отговорност – административна имуществена отговорност по ЗЖТ, за да се приеме за основателен и доказан иск по чл.49 ЗЗД”. Касаторът счита, че поставеният въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие със задължителна съдебна практика, с която е прието, че отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна. Във въззивното решение е прието, че е налице злополука, причинена от бездействие – непочистване на заледения като стъкло перон на гара В., при задължение за действие, съгласно регистрирания предмет на дейност на предприятието – управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура /каквато представлява и гарата/, при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност, видно от удостоверение изх. № 20120614094646/ 14.06.2012 г. на АВ – [населено място], съставляващо самостоятелно основание за ангажиране на административна имуществена отговорност съгласно чл.140, т.7 ЗЖТ за непредприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците на гарите и за управление на рисковете, в тежест на управителя на съответната железопътна инфраструктура. От изложеното съдържание на въззивното решение е видно, че с въззивното решение не е разрешен поставения от касатора правен въпрос, а позоваването на разпоредбата на националното законодателство е с оглед на обосноваване на елементи на фактическия състав на деликта – противоправно деяние, обективирано чрез бездействие, когато е налице правно задължение да се действа чрез предприемане на необходимите мерки за обезпечаване личната сигурност на пътниците на гарите и за управление на рисковете, посочени в чл.26, „Лична сигурност на пътниците” от Регламент /ИО/ №1371/2007г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. Отделно от това, въззивното решение не е в противоречие с приложената от касатора съдебна практика, с която е прието, че отговорността по чл.49 ЗЗД е безвиновна.
Касаторът поставя въпрос: „следва ли разпоредбата на чл.66, алл.1 от Наредба 43/11.09.2001г. за железопътен превоз на пътници, багажи и колектни пратки да се прилага и по отношение на ДП НК „ЖИ” и позоваването й на нея достатъчно основание ли е да се приеме, че предявения иск е основателен и доказан”. Поставеният въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивното решение, а към допълнителни съображения, поради което неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2013г., постановено по в.гр.д.№2795/2013г. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: