О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр. София, 18.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети декември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 749 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК вр. чл. 130 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по:
1. Частна касационна жалба № 9061/25.10.2012 г. на П. И. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адвокат Е. А., против въззивно решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение /с характер на определение/ на Плевенски районен съд, постановено по гр. д. № 5591/2011 г. по описа на същия съд в частта за прекратяване на производството по предявения от П. И. Д. против И. П. П. иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, като процесуално недопустимо и
2. Частна касационна жалба № 9462/29.10.2012 г. на И. П. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 5, чрез адвокат П. Б., против същото решение на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отменен първоинстанционния съдебен акт в частта за присъдените разноски и е отхвърлено искането на И. П. П. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да бъде осъден П. И. Д. да му заплати разноски за производството пред Плевенски районен съд за разликата над 150 лв. до 600 лв. и за разноски пред Плевенски окръжен съд за разликата над 150 лв. до 500 лв.
Частните касационни жалби са подадени от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК констатира следното:
1. По частна касационна жалба № 9061/25.10.2012 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с посочени процесуалноправни въпроси, а именно:
1. налице ли е правен интерес от самостоятелно предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинност на документ, решението по който би могло да се използва в производство по реда на извънредните способи за отмяна по чл. 303сл. ГПК на влязло в сила съдебно решение, в производството по което не е бил обсъждан въпроса досежно истинността на този документ и
2. какви са параметрите на косвения съдебен контрол осъществяван по отношение на валидността и законосъобразността на административните актове и съответно кога решението на административния съд е задължително за гражданските съдилища.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение на Плевенски окръжен съд в потвърдителната му част, следва да се допусне до касационен контрол по заявения от касатора П. И. Д. процесуалноправен въпрос досежно наличието на правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинност на документ в самостоятелно производство. Този правен въпрос е от съществено значение за изхода на спора и за формиране мотивите на въззивния съд. Същевременно същият е предмет на т. 3 от ТР № 5 от 14.11.2012 г., постановено по т. д. № 5/2012 г. на ВКС, ОСГТК, поради противоречивото му разрешаване от съдилищата.
В т. 3 от посоченото тълкувателно решение се прие, че иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, изр. 1 ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Това разрешение е относимо и към хипотезите, при които ищецът се домогва до отмяна на влязло в сила съдебно решение на административен съд по реда на АПК, какъвто е настоящия случай, при който предвидените с чл. 239 АПК основания за отмяна са анологични с тези по чл. 303, ал. 1 ГПК. В този смисъл Плевенският окръжен съд правилно е приел, че евентуалното установяване по съдебен ред неистинността на у – ние № 295/30.01.1984 г., издадено от [община], на което е основано решение на Плевенски административен съд по адм. д. № № 586/2009 г., не би било предпоставка за отмяна на същото по реда на извънредния способ по чл. 239 АПК.
Вторият постановен от касатора въпрос не е от съществено значение за изхода на правния спор, поради което не е правен въпрос по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
Въззивното решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. в потвърдителната му част следва да се остави в сила, тъй като е правилно и законосъобразно.
2. По частна касационна жалба № 9462/29.10.2012 г.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК с посочени процесуалноправен въпрос, а именно:
Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери за адвокатските възнаграждения и допустимо ли е съдът да намалява същите поради прекомерност под минимума, определен от Висшия адвокатски съвет.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното определение на Плевенски окръжен съд в частта му за разноските следва да се допусне до касационен контрол по заявения от касатора И. П. П. процесуалноправен въпрос досежно обвързаността на съда от определеното в § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /за минималните размери за адвокатските възнаграждения/ при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Пред Върховния касационен съд, ОСГКТК, по реда на чл. 292 ГПК е налице образувано производство по т. д. № 6/2012 г., предмет на което /т. 3/ е и поставения с изложението по подадената от И. П. П. частна касационна жалба и посочен по-горе процесуалноправен въпрос.
При това положение следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. и в тази му част, като производството по делото следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение от ВКС, ОСГКТК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение /с характер на определение/ на Плевенски районен съд, постановено по гр. д. № 5591/2011 г. по описа на същия съд в частта за прекратяване на производството като процесуално недопустимо по предявения от П. И. Д. против И. П. П. иск с правно основание 124, ал. 4 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. в тази му част.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение /с характер на определение/ на Плевенски окръжен съд № 382/05.10.2012 г., постановено по в. гр. д. № 608/2012 г. в частта му, с която е отменен първоинстанционния съдебен акт в частта за присъдените разноски и е отхвърлено искането на И. П. П. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да бъде осъден П. И. Д. да му заплати разноски за производството пред Плевенски районен съд за разликата над 150 до 600 лева и за разноски пред Плевенски окръжен съд за разликата над 150 до 500 лева.
СПИРА производството по ч. гр. д. № 749/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение в тази му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: