О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 18 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1412/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. С. П. чрез особен представител адвокат Р. С., САК, съдебен адрес за призоваване: [населено място], [улица], 2, ет. 3, оф. 17 против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГО, 2 въззивен състав № 1664/24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1312/2011 г., с което е отменено решение на СГС, ГО, 5-ти състав от 21.12.2010 г., постановено по гр. д. № 4398/2007 г., вместо което е постановено друго решение, с което са осъдени Л. Д. П. ЕГН [ЕГН] чрез особен представител адвокат К. и Т. С. П. ЕГН [ЕГН] чрез особен представител адвокат С. да заплатят солидарно в полза на Е. Д. Н. и на С. Д. И. по 7 000 лв. на всеки един от тях, представляваща дадено на отпаднало основание-развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 8.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на всеки по 1 983.99 лв. за направените по делото разноски.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 290 ГПК, а именно: Може ли исковата молба да замени изричното писмено изявление /предупреждение/ по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за отправяне на предварително писмено предупреждение-нотариална покана от изправната страна по договора до неизправната във връзка с развалянето на договора и без такова изявление да се съдържа в петитума на исковата молба и следва ли да бъде уважен предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Позовава се на ТР № 142-6/11.ХІ.1954 г., ОСГК; Р. № 347/14.01.2008 г. на ВтАС по в. гр.т.д. № 548/2007 г./няма данни да е влязло в сила/; Р. № 893/15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2007 г., ІІІ г. о. Счита неправилен извода на въззивния съд, че възникналото правоотношение по предварителния договор от 22.11.2002 г. е било развалено към 8.11.2007 г. чрез депозиране на исковата молба в съда и връчване на препис от нея, поради виновно неизпълнение от страна на продавачите без да е налице съдебно решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Поставен е процесуалноправен въпрос за необсъждане от съда на всички доказателства по делото или избирателно обсъждане, кредитиране на доказателства, непредставени в оригинал, а в заверени копия.
За ответник по касация Л. Д. П. е подаден писмен отговор от особен представител адвокат К. К.. Поддържа касационната жалба с изложените в нея мотиви и доводи и изложението и моли въззивното решение да се допусне до касационно обжалване.
За ответници по касация Е. Д. Н. и С. Д. И. касационната жалба е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. Б., САК. Прилага Р. № 178/12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., ІІ т. о./чл. 290 ГПК/, с което е прието, че при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е ввъзможно договорът бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника; Р. № 203/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., ІІ т. о./чл. 290 ГПК/
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По материалноправния въпрос, поставен с изложението въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, а не са и представени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, с които да е обосновано твърдението. Съгласно задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да бъде реализирано и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, ако са налице предпоставките по чл. 87 ЗЗД. В този смисъл са Р. № 178/12.11.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. по т. д. № 60/2010 г.; Р. № 203/30.01.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. по т. д. № 116/2011 г. Приложените към изложението съдебни решения не са задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е посочено бланкетно без обосноваване произнасяне на въззивния съд при противоречиво разрешаване на материалноправния въпрос и не е подкрепено със съдебна практика.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е посочено бланкетно, тъй като не е обосновано с оглед разясненията му с т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, 2 въззивен състав № 1664/24.10.2012 г., постановено по гр. д. № 1312/2011 г. по касационна жалба от ответник Т. С. П. чрез особен представител адвокат Р. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: