О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 16 април 2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 624/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по касационна частна жалба на [фирма] , [населено място] срещу определение №1368/22.06.2012 год., постановено по ч.гр.д. №1812/2012 год. на Апелативен съд [населено място], с което след като е отменено определение № 3979/07.03.2012 год. на Софийски градски съд , І г.о.,3-ти състав по гр.д. №2948/2012 год., е постановено ново определение, с което е допуснато обезпечение на предявените от И. Е. И. и З. Г. Н. искове срещу [фирма] с пр. осн. чл. 200 КТ , съответно в размер на 60 000 лв. за първия и 50 000 лв. за втория ищец, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от смъртта на Е. И. Г., настъпила в резултат на трудова злополука, чрез налагане на „ЗАПОР” до размер на сумите по исковете върху банковите сметки на дружеството , които изрично са посочени в определението.
С частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения , че не са налице предпоставките за допускане на обезпечението в това число, че не е налице обезпечителна нужда предвид доброто финансово състояние на дружеството. Иска се обжалваното определение да бъде отменено. Представя се изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл. 274,ал.3 ГПК във вр. чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната частна жалба И. Е. И. и З. Г. Н. и двамата от [населено място] не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, както и досежно основателността на касационната частна жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, която има интерес от обжалването и срещу съдебен акт подлежащ на касационно обжалване , поради което е процесуално допустима.
Частният жалбоподател счита, че касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК по въпроса „Следва ли когато ищците не представят писмени и други доказателства за наличието на обезпечителна нужда, ответникът да опровергае наличието на такава нужда? Какви следва да бъдат пределите на това доказване от страна на ответника , достатъчно ли е представяне на доказателства за финансовото му състояние и липсата на подлежащи на принудително изпълнение задължения на ответника? Счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнсел в противоречие с Определение № 194 по ч.т.д. №167/2012 год. ТК, 2-ро ТО и Определение №5412/12.04.2012г. по адм. д. №4235/2012, ІІІ отд. на ВАС.
По въпроса относно размера на наложеното обезпечение , както и по въпроса следва ли съдът в обезпечителното производство да изисква от ответника пълно насрещно доказване на възраженията относно предявените искове в случаите извън чл. 200,ал.4 КТ при задължителна застраховка „ трудова злополука” и чл. 201,ал.2 КТ , касаторът счита , че е от значение за точното приложение на правото / основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. счита, че визираните от касатора- частен жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване не са налице.
По първия поставен въпрос: Наличието или липсата на обезпечителна нужда е въпрос, който се преценява по всяко дело с оглед конкретните обстоятелства. С оглед на това по този въпрос касационното обжалване не може да се допуска поради противоречива съдебна практика. Съобразно казаното цитираното Определение № 194 по ч.т.д. №167/2012 год. ТК, 2-ро ТО не обосновава противоречива съдебна практика, доколкото е постановено при преценка на други обстоятелства, въз основа на които е формиран извод за липса на обезпечителна нужда. Същевременно Определение №5412/12.04.2012г. по адм. д. №4235/2012, ІІІ отд. на ВАС не съставлява част от съдебната практика по см. на чл. 280 ГПК, доколкото е постановено в условията на административното производство, а не на гражданското правораздаване.
По отношение на този и останалите въпроси касаторът не е обосновал по никакъв начин посочения критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Следва да се има предвид, чe съгл. т.4 от ТРОСГТК №1/19.02.2010 год. това основание е налице, когато разглеждането на поставения въпрос допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия ,а за развитие на правото , когато законите са непълни, неясни или противоречиви , за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени, каквито доводи във връзка с поставените въпроси не са развити.
Що се отнася до останалите прави въпроси същите не са били предмет на разглеждане в обезпечителното производство и не могат да бъдат негов предмет, доколкото касаят разрешаването на спора по същество. С оглед на това нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са изпълнени законовите изисквания, с които законът свърза достъпът до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1368/22.06.2012 год., постановено по ч.гр.д. №1812/2012 год. на Апелативен съд [населено място], с което след като е отменено определение № 3979/07.03.2012 год. на Софийски градски съд , І г.о.,3-ти състав по гр.д. №2948/2012 год., е постановено ново определение, с което е допуснато обезпечение на предявените от И. Е. И. и З. Г. Н. искове срещу [фирма] , [населено място].
Определението не подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: