О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 29 март 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 125/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „д” въззивен състав № 3239/14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 10140/2011 г. е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58-ми състав № 58-212/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 39807/2010 г., с което е признато за незаконно уволнението на Р. С. С. ЕГН [ЕГН], извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и е отменена заповед № 561/24.06.2010 г. на генералния директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място]; Р. С. С. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител” на отдел „Управление на собствеността” при ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място] и е отхвърлен иска на Р. С. С. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, София с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 15 649.92 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 25.06.2010 г.-25.12.2010 г. със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането на сумата.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни.
Ищецът Р. С. С. е недоволен от решението в отхвърлената му част по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Моли в тази част решението да се отмени и постанови друго решение, с което искът да се уважи ведно със законна лихва.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът-ищец се е позовал на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните процесуалноправни въпроси: 1. С какви доказателствени средства се доказва претърпяна вреда от оставане без работа по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ /т. 1/; 2. Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на доказателства по чл. 266, ал. 3 ГПК, които не са допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения по доклада по чл. 146 ГПК вр. чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК /т. 1/; 3. Допустимо ли е представяне пред въззивния съд на нови доказателства по чл. 260, т. 6 ГПК за нововъзникнали обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд /т. 1/; Допустими ли са доказателства за нововъзникнали обстоятелства по чл. 147, т. 2 ГПК и чл. 260, т. 6 ГПК за претърпяната вреда по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато 6-месечният период по чл. 225, ал. 1 КТ не е изтекъл както към момента на предявяване на исковата молба с доказателствата към нея така и към момента на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция /т. 3/. Приложена е съдебна практика.
За ответника „Национална компания „Железопътна инфраструктура” [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. решението е обжалвано в уважената част по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване за ответника процесуалният представител се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с извода на въззивния съд, че представената от ищеца медицинска документация е годна и свидетелства, че ищецът страда от заболяване по Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила при уволнение съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.
Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на ищеца на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия формулиран с изложението правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, цитирана и приложена към изложението.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото, когато законът е непълен, неясен или противоречив.
Конкретният случай не е такъв.
Въззивният съд е решил посочения с изложението на касатора-ответник правен въпрос съгласно установената и константна практика на Върховния касационен съд по прилагането на предварителната закрила при уволнение, регламентирана с императивната разпоредба на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ вр. Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ /обн., ДВ, бр. 33/1987 г./. Разпоредбата е ясна, точна и непротиворечива.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на софийски градски съд, ГО, ІV-ти „Д” въззивен състав № 3239/14.05.2012 г., постановено по гр. д. № 10140/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд, ІІ ГО, 58-ми състав № ІІ-58-212/3.01.2011 г., постановено по гр. д. № 39807/2010 г., с което е отхвърлен иска на Р. С. С. против ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура”, [населено място], [улица] правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 15 649.92 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 25.06.2010 г.-25.12.2010 г. със законна лихва.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд, за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение по касационна жалба на процесуален представител на ответника ДП”Национална компания „Железопътна инфраструктура”, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: