О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
гр.София, 29.07.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №130 по описа за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А.”М.”, [населено място], против решението от 17.11.2010г., постановено по гр.д. №601/2010г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.09.2010г. по гр.д.№315/2007г. на Районен съд – Свиленград за уважаване на предявените от Г. П. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. П. Р. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Г. П. Р. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.192, ал.1 от КТ и че не е извършено дисциплинарното нарушението, посочена в заповедта, тъй като стоките не са подлежали на митническо третиране. Приел, че в случая при отсъствие на директора на агенцията, само той като работодател и субект на дисциплинарната власт, може с нарочна заповед да нареди заместването си от друго лице, като министърът на финансите няма правомощия в тази насока нито по закон, нито е работодател.
К. състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото по релевирания от касатора въпрос: може ли дисциплинарната власт да бъде упражнена вместо от работодателя – директор на А.”М.” по времето, когато ползва отпуск, от лице въз основа на заповед, издадена от зам.министър на финансите, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита.
Няма основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „откритите в автобуса, пътуващ от Република Турция до Република Румъния -гр.Б., стоки представляват ли стоки за лично потребление или имат търговски характер”, тъй като митническите освобождавания се подчиняват на нормативно установен режим, под чиито норми следва да бъдат подведени установените по делото факти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.11.2010г., постановено по гр.д. №601/2010г. на Хасковски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора А. „М.” в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 43,56лв., съгласно чл.84 от ГПК и чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 и чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: