О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1131
София, 13.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5302/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратура на РБ чрез А. И.-прокурор в Апелативна прокуратура-София против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, І-ви състав от 6.06.2013 г., постановено по гр. д. № 904/2013 г. в частта, с която е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І-4-ти състав № 6382/3.10.2012 г. постановено по гр. д. № 4153/2011 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от П. Б. М. иск срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 3 000 лв. до сумата 10 000 лв., като вместо това е осъдена Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗОДОВ да заплати на П. Б. М. допълнително още 7 000 лв. /над присъдените 3 000 лв./ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 8.05.2006 г. до окончателното й изплащане.
Счита, че решението в обжалваната част е неправилно-налице са касационните основания за отмяна на решението по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли обжалваното решение да се отмени и да се намали размера на присъденото обезщетение в съответствие с действителните вреди на ищеца и принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран процесуалноправен въпрос за определяне размера на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на ВК-т. ІІ от ППлВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК, както и т. 19 от ТР № ?.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Формулиран е и материалноправен въпрос, свързан с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се на следните съдебни решения: Р. № 127/5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2009 г., ІV г. о.; Р. № 95/8.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 849/2010 г., ІІІ г. о.; Р. № 27/11.01.2010 г. на САС по гр. д. № 2061/2009 г., ГО, 7-ми състав, копия от които са приложени.
За ответника по касация П. Б. М. е подаден писмен отговор чрез процесуален представител адвокат Новела Б.-К.-САК. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 19.03.1999 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 1 НК, затова че на 16/17.03.1999 г. в [населено място] се е съвкупил с В. М. М. без нейно съгласие, като я лишил от възможност за самоотбрана и я принудил за това със сила, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 19.11.1999 г. мярката за неотклонение е изменена с „парична гаранция”. На 8.05.2006 г. наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства за участие на ищеца и на други две лица в престъплението, предмет на обвинението. Ищецът е реабилитиран по право за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 НК, като непълнолетен, навършил 16 години, за което с влязла в сила присъда от 2.03.1988 г. по н.о.х.д. № 724/88 г. на БРС е бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода” условно за срок от три години. Процесното наказателно производство е продължило от 19.03.1999 г. до 8.05.2006 г. /7 години и 1 месец/, а задържането под стража- 8 месеца и 6 дни.От незаконно повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е търпял неимуществени вреди от негативни психически изживявания-чувство на притеснение, неудобство, нежелание да контактува с близки и познати, раздяла с приятелката си. С оглед на изложеното и на основание чл. 52 ЗЗД съдът е приел, че сума от 10 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпяните неимуществени вреди, а за разликата до 30 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Налице е основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания от касатора материалноправен въпрос, обусловил изхода по конкретното дело, който въпрос въззивният съд е решил в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, така както е посочено с изложението на касатора.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав № 1107/6.06.2013 г., постановено по гр. д. № 904/2013 г. по касационна жалба на ответника Прокуратура на РБ.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: