О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
[населено място], 17.07.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №334 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 06.01.2012г., постановено по гр.д.№584/2011г. на Видински окръжен съд, с което след отмяна на решение от 03.10.2011г. по гр.д.№517/2011г. на Видински районен съд е уважен предявения от К. З. Х. иск с правно основание чл.200 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът К. З. Х. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от К. З. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „бемберист” при работодателя и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.07.2010г. – 31.12.2012г.
Релевираният от касатора правен въпрос е дали се дължи обезщетение по чл.200 от КТ за неполучавана поради инвалидизирането на работника или служителя разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която би получил ако не бе инвалидизиран и реално получената пенсия.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4 от 30.10.1975г. по гр.д.№5/1975г., т.6, което намира приложение и при действието на КТ. Съгласно дадените в т.6 разяснения, крайният срок, в който може да се претендира разлика между заплащането преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст, като този срок може да бъде продължен най-много с толкова време, колкото би било необходимо за достигане на пълния трудов стаж по чл.2 от ЗП от 1957г. Това е така, защото именно поради увреждането от професионалното му заболяване или трудовата злополука работникът е лишен от възможността да работи до навършване на посочената възраст и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази възможност. Това е крайният момент до който може да търси имуществени вреди от разлика над получаваната пенсия. Като е приел обратното въззивният съд е разрешил релевирания въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2012г., постановено по гр.д.№584/2011г. на Видински окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 130,49лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: