О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
София, 12.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1294 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от прокурор от Апелативна прокуратура – П. срещу решение от 06.06.2011г., постановено по в.гр.д.№422/2011г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.02.2011г., постановено по гр.д.№2897/2010г. на Пловдивски окръжен съд за уважаване на предявените от А. А. К. и Х. Я. Я. искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата от по 3 000лв. и след частична отмяна на първоинстанционното решение в отвърлителната част е присъдил още по 12 000лв. обезщетение на всеки от тях.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата А. А. К. и Х. Я. Я. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на А. А. К. и Х. Я. Я. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата от по 3 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.252, ал.1 от НС/отм./, във връзка с чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и 2 от НК, за това, че на 18.03.1991г. в съучастие като съизвършители, чрез използване на МПС и техническо средство – ключ за сваляне на джанти, са отнели чужди движими вещи не обществена собственост – гума с джанта и и пет гайки на стойност 190,20неден.лв. и 0,19неден.ст. от владението на П. В., без негово съгласие и с намерение незаконно да я присвоят, по което обвинение е оправдан на 24.06.2002г. с присъда на ПОС, потвърдена с решение от 08.10.2004г. на П.,, потвърдено с решение от 01.11.2005г., на която дата е влязла в сила. Въззивният съд частично е отменил първоинстанционното решение в отвърлителната част и е присъдил още по 12 000лв. обезщетение на всеки от ищците.
Въззивният съд е присъдил обезщетението за установените неимуществени вреди – страх от осъждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Апелативна прокуратура – П., участващ по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/1964г. във връзка с понятието „справедливост” – неотчитане на обстоятелства с правно значение – водените срещу лицата други наказателни производство при преценка на интензитета на преживения от тях страх от осъждане по процесното обвинение. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая във въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени правно релевантни обстоятелства, в противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.06.2011г., постановено по в.гр.д.№422/2011г. на Пловдивски апелативен съд
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: