О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 23.04.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1762/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Р. А., Р. Г. А. и Д. Г. А., всички от [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. К. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 367/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 540/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 406/18.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2083/2010 г., с което са осъдени К. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят солидарно на В. Р. А. ЕГН [ЕГН], Р. Г. А. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. А. ЕГН [ЕГН] суми по 15 000 лв. на всеки един от тях-обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Г. Д. А., настъпила на 7.11.2003 г. в резултат на непозволено увреждане, причинено виновно от К. Д. К., като управител на [фирма], поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като не е изпълнил нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и експлоатацията на автоматичен бетонов възел и е допуснал нарушаване на правилата за безопасност на труда-чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване-престъпление по чл. 123, ал. 1, предл. 1 НК, за което същият е признат за виновен с решение № 372/9.12.2009 г. на ПОС по н.а.х.д.№ 1474/2009 г., като увреждането е причинено при изпълнение на дейност, възложена на [фирма], ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба-22.07.2010 г. до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. Отхвърлени са предявените искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за забавено плащане на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от 7.11.2003 г. до датата на завеждане на исковата молба-22.07.2010 г., като неоснователни.
От касаторите чрез процесуалния им представител е подадена и частна жалба против въззивно определение на Апелативен съд-П., І гр. състав № 1448/17.10.2011 г., с което е допълнено решение № 367/11.07.2011 г. по гр. д. № 540/2011 г. в частта за разноските, като ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответниците общо 6750 лв. разноски за първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлената част от иска, а ответниците са осъдени да заплатят солидарно на Пловдивски окръжен съд сумата 1850 лв., дължими такси и разноски за първоинстанционното производство.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторите са се позовали на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с формулиран материалноправен въпрос: 1. Вземанията на ищците за обезщетение за лихви за забава за времето от 7.11.2003 г. /датата на деликта/ до 22.07.2010 г. /датата на предявяване на исковете в съда/ погасени ли са по давност, както и за значението на спирането и прекъсването на давностните срокове по чл. 110 и чл. 111, б. „в” ЗЗД и чл. 115, ал. 1, б. „ж” и чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който въпрос е решен от въззивния съд в нарушение на задължителна практика на ВКС-ППлВС № 3/18.11.1980 г.; 2. Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по силата на чл. 52 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба е подаден от процесуалния представител на ответниците по касация адвокат П. К.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Подаден е писмен отговор и на частната жалба.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория материалноправен въпрос, касаещ определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.
Наличието на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
По въпроса, свързан с погасителната давност по акцесорния иск с правно основание следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК вр. ППВС № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., в противоречие с което по този иск се е произнесъл въззивният съд.
По частната жалба:
Неоснователна е, както по възражението за недопустимост на произнасянето от страна на въззивния съд, така и по същество на произнасянето от въззивния съд по молба вх. № 5178/24.08.2011 г., подадена от адв. С. Г. Т., като процесуален представител на [фирма], [населено място].
Оплакванията, които са изложени с частната касационна жалба са изложени с писмен отговор от адвокат П. К., като процесуален представител на ищците в процеса. Обсъдени са от въззивния съд и изразеното разбиране се възприема от настоящия състав.
Ето защо обжалваното определение на въззивния съд следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи граждански състав № 367/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 540/2011 г. в частта, с която е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 406/18.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2083/2010 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от В. Р. А., Р. Г. А. и Д. Г. А. против К. Д. К. и [фирма], [населено място] искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за забавено плащане на претендираните обезщетения за неимуществени вреди за периода от 7.11.2003 г. до датата на исковата молба-22.07.2010 г.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение, за насрочване.
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 1448/17.10.2011 г., постановено по гр. д. № 540/2011 г. в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: