О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
София, 15.05.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 275/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. Б. Б. ЕГН [ЕГН] чрез пълномощник адвокат А. В. против въззивно решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав от 28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10810/2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 64-ти състав № ІІ-64-154/3.06.2011 г., постановено по гр. д. № 50160/2010 г., с което са отхвърлени предявените от А. Б. Б. против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочен е материалноправен въпрос: допустимо ли е върху оценките, дадени при подбора по чл. 329 КТ да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност. Поддържа се разбирането, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 416/12.07.2010 г. по гр. д. № 531/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 14/10.02.2010 по гр. д. № 4322/2008 г., ВКС, ІІІ г. o.; Р. № 819/21.10.2009 г. по гр. д. № 2536/2008 г., ВКС, І г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочен е процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е обуславящ изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС: дали служителят по трудово правоотношение има качеството на трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ГПК и дали документите, които се издават от работодателя и са пряко свързани с този служител са с достоверна дата спрямо него. Позовава се на Р. № 235/4.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г., ВКС, ІІ г. о. Посочен е процесуалноправен въпрос, за който се твърди, че е обуславящ изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС: по приложение на чл. 266, ал. 1 ГПК във връзка с възражение на служителя за неучастие в подбора по чл. 329, ал. 1 КТ на всички лица на всички лица, които са заемали длъжността „търговски представител”. Позовава се на Р. № 153/1.08.2011 г. по гр. д. № 39/2011 г., ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и определения, постановени в производство по чл. 288 ГПК. Цитираните съдебни актове са приложени в копия.
За ответника по касация [фирма], [населено място] жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат К..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставените с изложението въпроси са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Материалноправният въпрос, повдигнат с изложението е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд в ТР № 3/16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, с което е прието, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за упражняване на правото на подбор, което при спор се преценява от съда. Когато преценката при подбора е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от страна на уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагане на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими лица, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.
Процесуалноправните въпроси, повдигнати от касатора, въззивният съд не е решил в противоречие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав от 28.11.2011 г., постановено по гр. д. № 10810/2011 г. по касационна жалба от А. Б. Б. ЕГН [ЕГН] чрез пълномощник адвокат А. С. В.-САК.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд на РБ, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: