О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
София, 24.06. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2806 по описа за 2014 год.
Производството е образувано по частна касационна жалба на В. А. К. и К. М. К., двамата от [населено място], чрез процесуален представител адв.Г., срещу определение от 07.04.2014г. по ч.гр.д.№268/2014г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.02.2014г. по гр.д.№5505/2013г. на Плевенски районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по предявения от В. А. К. и К. М. К. срещу И. Х. П. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР, поради недопустимост на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват наличието на основание за допускане на касационно обжалване сочат, че с въззивното определение е разрешен в противоречие с приложената практика на ВКС правен въпрос, уточнен от съда: „допустим ли е иск по чл.53, ал.2 ЗКИР в случай на съставяне на акт за констатиране на непълноти или грешки в кадастралната основа и отказ на ответника да подпише съставения акт за непълноти и грешки”, в противоречие с определение № 42 от 02.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 26/2011 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.273, ал.3 ГПК, с което е даден положителен отговор на въпроса.
Пред Върховния касационен съд, ОСГК е образувано производство по тълк.д.№5/2014г., предмет на което в т.2 е въпросът: „обусловена ли е допустимостта на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР от предварително провеждане на административна процедура по чл.53, ал.1 ЗКИР по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта”.
Поставеният правен въпрос е от значение за допускането на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.гр.д.№2806/2014г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. до приключване на производството по тълк.д. №5/2014г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: