Р Е Ш Е Н И Е
№ 131
София, 05.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1000 образувано по описа за 2012 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел ”Общински футболен клуб С. – 2000”, [населено място], срещу решение от 17.03.2011г., постановено по гр.д.№559/2010г. на Сливенски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1899/2010г. на Сливенски районен съд сдружението е осъдено да заплати на И. Р. И. сумата 83900лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009г. анекс към трудовия договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата 15221,83лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода м.август 2009г.-м.февруари 2010г., уговорено в т.3 от трудовия договор, изменен с допълнително споразумение, ведно със законната лихва.
Касационното обжалване е допуснато с определение №15 от 06.01.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставения въпрос за допустимостта на съдебното производство при постановено арбитражно решение по спора, разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика – определение №355 от 27.06.2011г. по ч.гр.д.№203/2011г. на ВКС, ІІІг.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което е прието, че арбитражното решение на АС при Б. се ползва със сила на пресъдено нещо с предмет трудов спор, който не е арбитрируем, съгласно чл.19, ал.1 ГПК, поради което съдебното производство по спора е недопустимо.
В касационната жалба се поддържа, че решението е частично недопустимо. По съображения в жалбата се иска решението да бъде частично обезсилено по претенциите, по които е постановено решение на АС при Б. и производството частично прекратено. Представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата И. Р. И. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е осъдено Сдружение с нестопанска цел ”Общински футболен клуб С. – 2000” да заплати на И. Р. И. сумата 83900лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009г. анекс към трудовия договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата 15221,83лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода м.август 2009г.-м.февруари 2010г., уговорено в т.3 от трудовия договор, изменен с допълнително споразумение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че произвоството е допустимо предвид неарбитрируемостта на споровете, произтичащи от трудово правоотношение, и независимо от постановеното арбитражно решение от АС при Б..
В разглеждания случай се претендира заплащане на сума, уговорена в трудов договор и анекс към сключения между страните трудов договор. Доводите на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае до спор за трудово възнаграждение, не са от значение за допустимостта на предявения иск, тъй като безспорно се касае до спор, произтичащ от трудово правоотношение, който е разрешен с арбитражно решение. Споровете, произтичащи от трудово правоотношение са неарбитрируеми – чл.19, ал.1 ГПК. Съгласно чл.47, ал.3 ЗМТА арбитражното решение по наербитрируем спор подлежи на отмяна независимо от основанието за неарбитрируемостта. С изменението на ЗМТА – ДВ, бр.38 от 2001г. е премахната нищожността като санкция за порочност на арбитражното решение. Срокът за предявяване на иска за отмяна на арбитражното решение е преклузивен. Пропускането на този срок окончателно стабилизира арбитражното решение независимо от тежестта на пороците, от които то е засегнато. Съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните, то става задължително за страните – поражда правни последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението, и конститутивно действие, когато предявеният иск е конститутивен. Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното решение е окончателно и слага край на спора – чл.38, ал.4 ЗМТА.
С въззивното решение не е съобразено, че арбитражното решение на АС при Б. се ползва със сила на пресъдено нещо с предмет трудов спор, който не е арбитрируем, съгласно чл.19, ал.1 ГПК, поради което съдебното производство по спора е недопустимо в частта по спора, разрешен с арбитражното решение.
С арбитражно решение на АС при Б. по арб.д.№80/2009г., постановено на 27.01.2010г. е разрешен със сила на пресъдено нещо спора между страните за следните претенции, предявени с исковата молба по настоящия спор: за сумата 18 800лв., равняваща се на четири месечни заплати от по 4700лв., съгласно договор №890/02.02.2009г., за периода м.септември 2009г. – м.декември 2009г.; за сумата 40 000лв., представляваща допълнително възнаграждение съгласно анекс от 20.02.2009г., р.ІІ към договор №890/02.02.2009г.; за сумата 16000лв., представляваща възнаграждение по 4000лв. на месец, съгласно анекс от 20.02.2009г. към договора, за периода м.септември 2009г.-м.декември 2009г. и 3 000лв., представляващи сбор от дължими 200лв. за всяко участие в официална среща. В частта по отношение на тези претенции въззивното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството бъде прекратено.
Извън разрешения с арбитражното решение спор, с въззивното решение, предмет на касационната жалба, са разгледани уважената частично претенция за възнаграждение по чл.3 от договор №890/02.02.2009г., изменен с допълнително споразумение от 01.06.2009г., с приспаднати удръжки, за м.август 2009г. и м.януари и февруари 2010г. – за сумата 11 212,83лв.; сумата 12 500лв., уговорена в раздел ІІ на анекса от 20.02.2009г.; сумата 12000лв. – уговорено възнаграждение по 4000лв. на месец, съгласно анекс от 20.02.2009г. към договора, за м.август 2009г., м.януари и м.февруари 2010г.
В тази част въззивното решение е допустимо и правилно.
Неоснователни са доводите на касатора, че неправилно въззивният съд не е уважил искането му за допускане на свидетели за установяване на твърденията му, че ищецът не е полагал труд от началото на м.декември 2009г., ангажирани с отговора на исковата молба. По делото е установено, че по разплащателните ведомости е начислено трудово възнаграждение на ищеца за отчетените присъствени дни през спорния период, отразени в съдържанието на ведомостите, по редовността на които не е имало спор по делото. Поради това страната, от която изхождат, не е могла да опровергава съдържанието им със свидетели. Неоснователни са доводите на касатора, че не е отговорено на доводите, че клаузите в анекса за заплащане на сумите, извън тези за участие в официални срещи, са без основание и че същите неоснователно се претендират като трудово възнаграждение. Такива не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостт – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед изложеното в допустимата му част въззивното решение следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на Сдружение с нестопанска цел ”Общински футболен клуб С. – 2000” следва да бъдат присъдени разноски по делото в трите инстанции по компенсация в размер на 4574,62лв. и сдружението следва да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 1428,51лв. и за въззивното производство – още 410лв., след отмяна на решението в частта за разноските и държавните такси.
Предвид изложеното и на основание чл.293, ал.1 и ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 17.03.2011г., постановено по гр.д.№559/2010г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1899/2010г. на Сливенски районен съд сдружението е осъдено да заплати на И. Р. И. сумата 24500лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009г. анекс към договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата 11 212,83лв., представляваща неизплатено месечно трудово възнаграждение за м.август 2009г. и м.януари и февруари 2010г. по договор №890/02.02.2009г. и допълнително споразумение от 01.06.2009г., ведно със законната лихва.
ОБЕЗСИЛВА решение от 17.03.2011г., постановено по гр.д.№559/2010г. на Сливенски окръжен съд, в останалата обжалвана част, с която след частична отмяна на решение от 12.10.2010г. по гр.д.№1899/2010г. на Сливенски районен съд сдружението е осъдено да заплати на И. Р. И. сумата над размера 24500лв. до размера 83900лв., по претенция за неизплатени възнаграждения по сключен на 20.02.2009г. анекс към трудовия договор между тях, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта за осъждане сдружението да заплати на И. И. сумата над размера 11212,83лв. до размера 15221,83лв. по претенция за неизплатено трудово възнаграждение за останалата част от исковия период м.септември 2009г.-м.декември 2009г., уговорено в т.3 от трудовия договор, изменен с допълнително споразумение от 01.06.2009г., ведно със законната лихва и ПРЕКРАТЯВА производството по исковете и по делото в тази част, като процесуално недопустимо.
ОТМЕНЯ решение от 17.03.2011г., постановено по гр.д.№559/2010г. на Сливенски окръжен съд в частта за разноските и държавните такси и вместо него постановява:
ОСЪЖДА И. Р. И. да заплати на Сдружение с нестопанска цел ”Общински футболен клуб С. – 2000” сумата 4574,62лв. – разноски по делото в трите инстанции по компенсация.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел ”Общински футболен клуб С. – 2000”, [населено място], да заплати по сметка на Сливенски районен съд държавна такса в размер на 1428,51лв. и по сметка на Сливенски окръжен съд – още 410лв. държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: