О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 62/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Х”, с. К., Хасковска обл. против Решение № 333/21.10.2009 год. , постановено по гр.д. № 333/2009 год. на ОС гр. Х., с което след като е отменено решението на Районен съд гр. Х. по гр.д. № 2236/2008 год. е постановено ново решение , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. И. Г. , извършено със заповед № 004/16.09.2009 год. на Директора на С. „Х” , с. К., същата е възстановена на заеманата преди това длъжност – „учител” в С. „ Хр. Б. ” и е присъдено обезщетение по чл. 225,ал.2 КТ в размер на 14,93 лв. , ведно със законната лихва от 10.11.2008 год., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение , поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,ал.1,т.3 ГПК/.
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК като материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, касаторът сочи този относно правомощията на директора на училището при наличие на делегирани бюджети сам да съставя и утвърждава щатното разписание по всяко време на годината , като счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото . С оглед на това изразява становище, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Развити са доводи , касателно изводите на въззивният съд , че извършеният подбор не е бил съобразен с изискванията на чл. 329 КТ.
Ответницата по касация С. И. Г. , от гр. Х. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
В случая съществените изводи, обусловили изхода на спора във въззивното решение са два: На първо място въззивният съд е приел, че доколкото липсва отразяване на точния момент на утвърждаване на новото щатното разписание от директора на С. , по делото не е установено, че към датата на заповедта за уволнение 16.09.2008 год., действително е било налице съкращаване на щата – основанието, на което е било прекратено трудовото правоотношение; На второ място, въззивният съд е приел , че извършения подбор не е бил съобразен с нормата на чл. 329 КТ и е незаконосъобразен.
От това следва, че посоченият от касатора въпрос относно правомощието на директора /при условията на делегиран бюджет/ сам да утвърждава щатното разписание, не е обусловил решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на уволнението. Дори да се приеме обратното , както се посочи вече, исковете са били уважени и доколкото е прието , че подбора не е избил извършен законосъобразно. Във връзка с този извод на съда няма формулиран въпрос. Наведените в изложението по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК доводи в тази насока, на практика представляват оплаквания за неправилност на решението , които евентуално биха били основание за неговата отмяна по чл. 281,т.3 ГПК и които се преценяват в последващото производство по чл. 290 ГПК, ако касационното обжалване на решението бъде допуснато.
Следователно в случая не е налице основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Поради което само на това основание касационно обжалване на въззивното решение, не следва да бъде допуснато.
Въз основа на горните съображения, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 333/21.10.2009 год. , постановено по гр.д. № 333/2009 год. на ОС гр. Х..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: