Определение №800 от по гр. дело №1960/1960 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                                                       № 800
 
София,  27.07.2010 г.
 
В    ИМЕТО   НА   НАРОДА
 
 Върховен касационен съд  на Република България , Трето гражданско отделение  в закрито заседание на  четиринадесети юли  ,  две хиляди и десета година, в състав :                    
                  
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА      
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА  ДЕКОВА     
                                                                                            ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                           
         След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА  гр.д.№                                               1960/2009 год.,   за     да    се   произнесе,     взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на И. Й. К. от гр. С. чрез адв. Б от гр. С., чрез адв. Д срещу решение № 1138/2009 год., постановено по гр.д. № 1718/2008 год. на Софийски апелативен съд .
Касаторът И. Й. К. обжалва решението в частта, в която е оставено в сила решението на Софийски градски съд по гр.д. № 1918/2006 год. , с което е осъден да заплати на К. Т. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 26.05.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът К. Т. К. обжалва решението в частта, с която частично е отменено решението на Софийски градски съд и предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за размера от 5 000 лв. до 10 100 лв.
В касационната жалба на И. Й. К. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие със закона и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В касационната жалба на К. Т. К. се развиват доводи за неправилност на решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за размера над 5 000 лв. до 10100 лв. Счита, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и по- конкретно на чл. 52 ЗЗД , въвеждащ принципа на справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер.
И. Й. К. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на жалбата по същество в писмен отговор по делото. Представя и писмена защита.
К. Т. К. не взема становище по касационната жалба на И. Й. К..
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от страни ,които имат право и интерес от обжалване на съответните части от въззивното решение и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбите , обусловена от тяхната редовност, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Едва след като е формулиран правен въпрос следва да се посочат специалните основания / допълнителни критерии/ за допустимост на касационното обжалване, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1, 2 и 3 ГПК като се обоснове наличието на един или няколко от тях.
В случая това изискване на закона не е изпълнено и от двамата касатори:
Досежно допостимостта на касационното обжалване по касационната жалба на И. Й. К. :
Представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване към тази касационна жалба на практика съдържа оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъдат разгледани в производството по чл. 290 ГПК, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото такова . Освен това без да е формулиран правен въпрос касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК / противоречие в практиката на съдилищата/ като в тази насока се позовава на решения на ВС и ВКС, постановени по наказателни дела/ съответно н.д. № 298/2000 год. на н.о. на ВКС, н.д. № 26/1980 год. , на ІІ н.о. на ВС /, както и на определение по чл. 288 ГПК, постановено по гр.д. № 4530/2008 год. на І г.о. на ВКС.
С ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, т.3 се приема, че основанието по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК може да е налице само когато във въззивното решение посочения от касатора правен въпрос е разрешен в противоречие с други влезли в сила решения на различни по степен съдилища, които са постановени по реда на ГПК. Следователно това основание , не може да бъде извлечено въз основа на решения, постановени по реда на НПК в наказателното съдебно производство или на определения по чл. 288 ГПК.
В изложението се сочи също така , че евентуалното решение по касационното дело би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото тъй като няма съдебна практика , която да сочи как се разпределя доказателствената тежест в случай като процесния. Според касатора въззивният съд неправилно приемал , че върху него тежи доказателствената тежест да установи отрицателен факт – а именно неистинността на твърденията във връзка с неговата личност,направени публично от К. К. Този въпрос, който по своята правна същност има процесуален характер, обаче не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и виждането на съда по него, не е обусловило решението по делото.
С предявения по делото иск ищецът К е поискал ответника И да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди ,които му е причинил с направеното в телевизионно предаване твърдение, че произволно и постоянно изнася неверни твърдения и клевети спрямо И. К. С въззивното решение въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че в процесното телевизионно предаване ответникът е изразил мнение, че ищецът е един от най- яростните клеветници лично на него и управлението му. Приел е, че наричайки ищеца „клеветник „ ответникът е извършил противоправно и виновно деяние, с което „ е засегнато личното достойнство на обществено известна личност , което накърняване е извършено в ефира на телевизия с национален обхват” . Макар в мотивите и да липсва изрична правна квалификация на противоправното деяние съдът очевидно е приел, че става въпрос за обида , а не за клевета , поради което за да се ангажира отговорността на ответника е достатъчно установяване факта на изявлението,съдържащо обидата, който е бил установен от ищеца в процеса. Следователно въпроса за разпределението на доказателствената тежест в аспекта, посочен в изложението на касатора в случая, не стои. Съдът частично е уважил иска, не защото е приел, че ответника не е установил, че направените от ищеца изявления досежно неговото личност и управлението му са неистински /клеветнически/ , а защото е приел, че изявлението на ответника съдържа обида и факта на нейното публично нанасяне е установен.
Досежно допустимостта на касационното обжалване по касационната жалба на К. Т. К.
В изложението към касационната жалба на този жалбоподател също липсва ясно формулиран въпрос по чл. 280 ГПК. Сочи се, че решението,с което присъденото от първата инстанция обезщетение е било намалено, е постановено в противоречие с правилата на чл. 52 ЗЗД ,което е оплакване за неправилно приложение на закона, а не основание за допустимост на касационното обжалване. Изтъква се, че решението противоречи на задължителната практика по въпроса в ППВС №4/1961 год. и ППВС №4/1968 год. , но отново не се конкретизира по кой правен въпрос е това противоречие. Ако се приеме, че това е въпроса за критериите, които следва да се преценяват за да се присъди справедливо обезщетение, следва да се посочи, че с обжалваното решение този въпрос не е решен в противоречие с цитираната задължителна практика. В съответствие с тази практика съдът е посочил при съобразяване на какви обстоятелства и критерии е определил размера на обезщетението.
По изложените съображения не са налице основания за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби и Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1138/2009 год., постановено по гр.д. № 1718/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top