О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 794
София, 27.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 316/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Щ. Ц. от гр. В. против решение №101/06.11.2009 год., постановено по гр.д. №455/2009 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.05.2009 год. и допълнително решение от 01.07.2009 год. по гр.д. №22/2009 год. на Царевския районен съд, с което е развален сключения на 13.09.2007 год. договор между „А” ЕООД и И. Щ. Ц. , обективиран в НА № 1* том VІ, рег. №4571, нот.д. № 1071/13.09.2007 год. на нотариус №370 за продажба на поземлен имот по кадастралната карта на гр. К. с площ от 3 751 кв.м. и И. Щ. Ц. е осъден да върне имота на „А” ЕООД гр. В..
В касационната жалба, се правят оплаквания за нарушения на материалния закон, и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК./
Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи , че с обжалваното решение въззивната инстанция се произнесла по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл. 87 ЗЗД в противоречие със съдебната практика , според която длъжникът изпада в забава едва след надлежна покана от страна на кредитора / основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ . В подкрепа на тезата си представя Р № 445/ 02.05.1997 год., по гр.д. № с 1458/1996 год. на 2-ро г.о. ВКС, Р №28/ 09.02.2006 год. по т.д. №245/2005 год., 1-во ТО на ВКС.
Като процесуалноправен въпрос е посочен този относно необсъждането на всички доказателства по делото , с които се установява, че касаторът е изпълнил задължението за плащане на покупната цена.
Според касатора в тази насока решението е постановено в противоречие със задължителното тълкувано, дадено в ТР №1/2001 год. /основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/
Ответникът по касация „А” ЕООД, оспорва основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото.
Посочения от касатора материалноправен въпрос няма такъв характер:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на цената. Въпросът за това дали вземането на цената е било изискуемо и дали ответникът- касатор е бил в забава във връзка с това задължение, не е стоял на обсъждане, както пред първата така и пред въззивната инстанция. Възраженията на касатора- ответник по иска са били , че плащане по сделката е било извършено, а не че такова не е извършено, доколкото не е бил поканен да плати. С оглед на това изложените от въззивната инстанция фактически и правни изводи са били във връзка с установяване на обстоятелството дали цената действително е била платена, както и във връзка с направеното в хода на процеса предложение за изпълнение на задължението за плащане.
С оглед на казаното, посочения от касатора въпрос не отговаря на изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. В тази връзка не се налага и обсъждането на представените във връзка с него решения на ВКС.
Посочения процесуалноправен въпрос от своя страна , има характер на оплакване за допуснато процесуално нарушение по чл. 188 ГПК, което представлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281,т.3 ГПК и може да бъде обсъждано едва в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Съгласно задължителното тълкуване , дадено в ТР №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, липсата на формулиран правен въпрос съгласно изискванията на чл. 280 ГПК е достатъчно основание касационното обжалване на решението да не бъде допуснато.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №101/06.11.2009 год.,постановено по гр.д. №455/2009 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: