Р Е Ш Е Н И Е
№ 755
гр.София, 26.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 1887 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Л., А. М. Л. и Е. К. Л. от гр. С. срещу решение от 15.02.2008 год. , постановено по гр.д. № 1855/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 218б, б.”в” ГПК/ отм./. Навеждат се доводи, че Пловдивският окръжен съд неправилно, след като е констатирал, че процесната постройка е изградена без никакви книжа и документи, не е направил никакъв извод от това обстоятелство. Не е изложил и съображения относно недействителността на акта за узаконяване , доколкото същият е издаден при липса на всички изискуеми от закона строителни книжа и поради това противоречи на закона. Касаторите молят решението да бъде отменено, ведно със законните последици.
Ответникът по касационната жалба Х. „С”, гр. А. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. , приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК / отм./, от страна, която има правен интерес от обжалване на решението , поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 97 от 10.01.2005 год., постановено по гр.д. №145 на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлени предявените от К. К. Л., А. М. Л. и Е. К. Л. и трите от гр. С. срещу Х. „С” , гр. А. искове за преустановяване извършването на незаконно строителство и възстановяване на предишното състояние , както и за премахване на построената допълнителна постройка в дворно място УПИ * Ц. по плана на гр. А., собственост на църква „С” .
По делото е установено, че по силата на наследствено правоприемство ищците са собственици на недвижим имот , намиращ се в гр. А., ул. Георги Д. ” №12, представляващ УПИ * -1374, кв. 107 по плана на гр. А., а ответника е собственик на съседен имот , в който е била изградена процесната постройка , представляваща едноетажна масивна стоманобетонна конструкция с едноскатен покрив с керамични керемиди. Прието и установено е, че сградата е била изградена без необходимите строителни книжа и документи като по отношение на нея е проведена процедура за узаконяване и е издаден акт за узаконяване. Този акт за узаконяване е бил обжалван от ищците като жалбата е била отхвърлена с окончателно решение на ВАС, постановено по адм. д. № 1767/2005 год. на ВАС, доколкото е прието, че ищците нямат право на жалба.
За да отхвърли предявеният иск въззивният съд е приел , че не е налице втората предпоставка за уважаване на предявеният негаторен иск по чл. 109 ЗС, а именно неоснователното действие на ответника да бъде пречка за пълноценното използване на вещта. В тази връзка въз основа на приетата по делото съдебно – техническа експертиза въззивният съд е приел, че твърдяното овлажняване на жилищната сграда на касаторите – ищци не е резултат на извършеното от ответника строителство , а е предизвикано от собствените им водосточни тръби, както и че премахването на процесната сграда няма да доведе до отстраняване на това овлажняване. С оглед направения извод за липса на втората предпоставка за уважаване на иска по чл.109 ЗС съдът е приел, че е без значение обстоятелството дали извършеното незаконно строителство е било узаконено правилно, поради което не е изложил съображения по реда на косвения съдебен контрол относно правилността на акта за узаконяване на сградата.
Така постановеното решение е правилно. Нормата на чл. 109 ,ал.1 ЗС повелява, че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие , което му пречи да упражнява своето право. С оглед на това, за да са налице предпоставките за уважаване на този иск следва по делото да се установи наличие на неоснователно действие и това именно действие да пречи на ищеца – собственик да упражнява пълноценно своето право на собственост . В случая като „неоснователно действие „ по смисъла на закона ищците сочат незаконното строителство и изграждане на процесната сграда, а „преченето”, според наведените в исковата молба твърдения се изразява в обстоятелството, че в резултат на осъщественото строителство в имота на ищците се задържа влага, която овлажнява и жилищната им сграда. Въззивният съд правилно, с оглед събраните по делото доказателства, е приел, че по делото не е установено овлажняването да е по причина на изградената постройка или изключително на това обстоятелство , поради което не може да се направи извод, че ищците не могат да упражняват пълноценно своето право на собственост в резултат на нейното изграждане. С оглед на това съдът е направил верния извод, че не е налице хипотезата на чл.109 ЗС и не се налага обсъждане на въпроса относно законността на извършеното строителство и правилността на акта за неговото узаконяване .
При постановяване на решението съдът е обсъдил всички релевантни за правилното решаване на спора факти и доказателства, обосновано е формирал своите фактически и правни изводи и правилно е приложил материалния закон.
С оглед на това не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд , ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №273 от 15.02.2008 год., постановено по гр.д. № 1855/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: