Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
гр.София, 12.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 658 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
С решение от 25.05.2005 год., постановено по гр.д. №138/2005 год. на Пловдивския районен съд са отхвърлени предявените от С. Г. С. , от гр. П. срещу З. к. „Т” обективно съединени искове с пр. осн. чл. 357,ал.1 КТ и чл. 226,ал.1,т.1 КТ за задължаване на ответника да издаде документ за положения от него трудов стаж за времето от м. януари 1991 год. до м. декември 1992 год. и от м. март 1994 год. до м. април 2004 год. и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неиздаването на документа за трудовия стаж , изразяващи се в сумата , която ищецът би получавал , ако своевременно му беше издаден такъв документ за периода от 01.01.2004 год. до датата на издаване на документа в размер на 50 лв. месечно като неоснователни и недоказани.
С решение от №64 от 11.01.2006 год. по гр.д. №2834/2005 год. на Пловдивския окръжен съд е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С. , от гр. П. срещу З. к. „Т” иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 год. до м. декември 1992 год. и от м. март 1994 год. до м. април 2004 год. и производството по този иск е прекратено.
В останалата част, с която е отхвърлен иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неиздаване на документа за трудов стаж , решението е оставено в сила.
Това решение е било обжалвано от С. Г. С. с касационна жалба пред ВКС.
По реда на пар. 2,ал.4, изр.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК / д.в. бр 59/20.07.2007 год./, касационната жалба е била изпратена за разглеждане от Пловдивския апелативен съд и по нея е образувано касационно дело №131/2007 год. по описа на ПАС.
С определение , постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2007 год. по кас. гр.д. №131/2007 год. на Апелативен съд гр. П., касационната жалба на С. Г. С. в частта, с която се обжалва въззивното решение по гр.д. № 2834/2005 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ- ми състав, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 138/2005 год. относно отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно, за периода от 01.01.2004 год., до издаване на документ за трудов стаж , е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено като съдът е приел, че предвид цената на този иск , решението по него , не подлежи на касационно обжалване.
Прекратено е производството по к.гр.д. №131/2007 год., образувано по касационната жалба срещу решението в частта, в която е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С. , от гр. П. срещу З. к. „Т” иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 год. до м. декември 1992 год. и от м. март 1994 год. до м. април 2004 год. и производството по този иск е прекратено, доколкото спора по предявения иск не се обхваща от хипотезата на пар.2, ал.4, изр.2 от ПЗР на ГПК / Д.в. бр.59/20.07.2007 год./ В тази част касационната жалба е изпратена за разглеждане от ВКС .
С оглед на това производството пред настоящата инстанция е образувано по касационната жалба на С. Г. С. в тази част и е по реда на чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част. Касаторът заявява, че искът му не е за установяване на осигурителен стаж, а да се задължи ответната З. к. ЗК „Т”, кв. Преслав, гр. П., до му издаде документ – образец УП-2 за процесните периоди.
С отделна жалба / имаща характер на частна жалба/ с вх. №72/08.01.2008 год. / С. Г. С. обжалва определението на ПАС, с което е оставено без разглеждане касационната му жалба в посочената вече част. Доколкото при постановяване на определението в тази част Пловдивския апелативен съд е действал като касационна инстанция и определението е преграждащо, същото подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС.
Ответникът ЗК „Т”, кв. „Преслав, гр. П., оспорва касационната жалба и не взема становище по жалбата, имаща характер на частна жалба..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното:
Касационната жалба, в частта която е предмет на разглеждане пред ВКС, е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да обезсили решението на първата инстанция в частта, в която този съд се е произнесъл по същество по предявения от ищеца иск за задължаване на ответника ЗК „Т”, гр. П. да издаде документ за положен трудов стаж , въззивният съд е приел, че в действащото българско законодателство липсва законова разпоредба, даваща възможност да се предяви такъв иск. С оглед на това е приел, че предявеният иск като нерегламентиран е недопустим. Доколкото първата инстанция, макар да е изложила аналогични разсъждения , се е произнесла по същество на „иска”, като го е отхвърлила, въззивната инстанция е обезсилила така постановеното решение и е прекратила образуваното по него производство като недопустимо.
Така постановеното решение е правилно. Нито Кодекса на труда, нито цитираните от касатора КСО и Наредба за пенсии и осигурителен стаж предвиждат възможност да се предяви иск, с който твърдяния работодател да бъде задължен да издаде претендирания документ, удостоверяващ трудов стаж. Разпоредбата на чл. 357,ал.1 КТ предвижда възможност за установяване на трудов стаж, чрез предявяване на установителен иск при условията на Указа за установяване на трудов стаж , какъвто в случая не е предявен и това обстоятелство е изрично заявено и в подадената касационна жалба. Цитираните разпоредби чл.5 и 7 от КСО и Наредбата за пенсии и осигурителен стаж , предвиждат задължения на работодателя за издаване на съответните документи, но не е предвидено тези задължения да могат да се реализират по пътя на съдебната принуда в резултат на успешно проведено исково производство. С оглед на това , изводът на въззивната инстанция за недопустимост на производството, образувано по предявения иск е правилно и съдът правилно е прекратил същото след като е обезсилил първоинстанционното решение .
По изложените съображения, решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
Досежно жалбата, имаща характер на частна жалба:
Същата е процесуално допустима и основателна.
За остави без разглеждане касационната жалба Пловдивския апелатиевн съд е приел, че цената на иска за обезщетение следва да бъде определена съгл. разп. на чл.55,ал.1,б.”ж” ГПК тоест като периодичен платеж . С оглед на това е приел, че тази цена възлиза на сума в размер на 1800 лв. и съгл. чл.218а,ал.1,б.”а” ГПК решението на въззивната инстанция по този иск не подлежи на касационно обжалване. Виждането, че в случая предявеният иск е за периодичен платеж, е неправилно. Вярно е, че според формирания петитум, обезщетението се търси като периодично плащане – по 50 лв. месечно до изпълнение на задължението за издаване на претендираните документи. Това само по себе си не го прави периодично плащане, а представлява неправилно формулиран петитум, обуславящ неопределеност на искането. При така формулирането искане няма яснота какъв е размера на предявени иск. С оглед на това съдът неправилно е приел, че предвид цената на иска , жалбоподателят няма право на касационна жалба. Определението като неправилно следва да бъде отменено и делото изплатено на ПАС, за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба с която е сезиран.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №64 от 11.01.2006 год. постановено по гр.д. №2834/2005 год. на Пловдивския окръжен съд в частта, в която е обезсилено решението на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. Г. С., от гр. П. срещу З. к. „Т” , гр. П. иск за задължаване на ответника да издаде документ за положен трудов стаж за времето от м. януари 1991 год. до м. декември 1992 год. и от м. март 1994 год. до м. април 2004 год. и производството по този иск е прекратено.
ОТМЕНЯ определение от 12.12.2007 год. по гр.д. №131/2007 год. на Пловдивския апелативен съд ,с което е оставена без разглеждане , касационната жалба на С. Г. С. в частта, с която се обжалва въззивното решение по гр.д. № 2834/2005 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІІ- ми състав, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд по гр.д. № 138/2005 год. относно отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. месечно, за периода от 01.01.2004 год., до издаване на документ за трудов стаж е оставена без разглеждане и производството по делото и
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: