3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр.София, 22 февруари 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Наталия Марчева
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
Росен Василев
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – Плевен и Окръжен съд-Плевен, повдигнат от последния с определение № 1311 от 10.12.2018г. по гр.д. № 828/2018г.
Административният съд е сезиран от Е. Ц. И. с искова молба против Министерство на правосъдието с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Ищецът сочи, че е лишен от свобода и изтърпява наказанието си в затвора във Враца. Заради участие в дела в Административен съд-Плевен бил конвоиран до затвора в Плевен, където бил поставен на жестоко отношение, без вода, храна, спално бельо, възглавници и дюшеци. Отправеното искане към съдията по делото за насрочване в по-късен час, за да не се налага пренощуване в Плевен, не било уважено. Твърди, че след този отказ, при пренощуване в Плевен бил подложен на тормоз, унижение и насилие, което наложило оперативна интервенция. Въз основа на това претендира да бъде установено нарушението на Административен съд-Плевен от назначени от Министерство на правосъдието служители, които са го поставили на тормоз и страдание. Иска заплащане на обезщетение от 50 000лв. за неимуществени вреди, породени от унижения, страх, тормоз, незащитеност, заедно със законната лихва от 13.09.2018г.
С определение № 1575 от 27.11.2018г. по адм.д. № 998/2018г. Административен съд-Плевен е прекратил производството пред себе си и изпратил делото по подсъдност на Плевенски окръжен съд. Изтъкнал е, изнесените факти следва да бъдат подведени под нормата на чл.49 ЗЗД. Не е налице хипотезата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не се претендират вреди от незаконосъобразни актове на органи и длъжностни лица от администрацията. Търсената отговорност е за бездействие на съдия по административно дело, който е отказал да го пренасрочи за по-късен час; дейността на съдиите обаче не е административна, а правораздавателна и не попада в чл.1 ЗОДОВ; не е налице и нито една от хипотезите на чл.2 ЗОДОВ. Следователно, отговорността за непозволено увреждане следва да се реализира по общия гражданскоправен ред.
Плевенски окръжен съд с определението си от 10.12.2018г. по образуваното гр.д. № 828/2018г. е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството в частта, касаеща противоправно поведение на съдията, изразяващо се в отказ да промени часа на делото. В тази част исковата молба е намерена за недопустима поради предвидения в Конституцията /чл.132/ функционален имунитет на съдиите. По отношение на втората група нарушения, визирани в исковата молба, а именно на чл. 3 ЗИНЗС при пренощуването в затвора в Плевен, съдът е приел, че се касае до иск за вреди от административна дейност на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанието. Съгласно т.8 от Тълкувателно постановление №2/2014г. на ВКС и ВАС тези искове са подсъдни на административните съдилища. С оглед на това съдът е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
Делото е изпратено за разрешаване на препирнята след влизане в сила на определението за прекратяване.
За да се произнесе настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира следното:
Следва да бъде споделена констатацията на Плевенски окръжен съд, че исковата молба на Е. Ц. И. съдържа две групи фактически обстоятелства, съответно твърдения за две различни нарушения, за които ищецът претендира обезщетение. След постановеното прекратяване на производството по иска за нарушения на съдията от административния съд, отказал за пренасрочи делото, то фактическите обстоятелства за извършени действия от служители на затворническата администрация, довели до унижение, насилие, незачитане правата на ищеца, сочат на иск по чл.1 ЗОДОВ, чието разглеждане е от компетентност на административните съдилища, в какъвто смисъл е даденото разрешение в т.8 на Тълкувателно постановление № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. В този смисъл следва да се разреши повдигнатия спор за подсъдност като делото се изпрати за разглеждане на Административен съд – Плевен.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Е. Ц. И. против Министерство на правосъдието с посочено правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., със законната лихва от 13.09.2018г., произтекли от действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията, е Административен съд-Плевен, на когото да се изпрати делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
3.
4.