Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр.София, 16.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, І отделение в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
със секретар Наталия Такева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) НИКОЛА ХИТРОВ
търговско дело под № 56/2009 година
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ във вр. с § 2, ал.3 ПЗР ГПК в сила от 01.03.2008 год.
С решение № 230/02.01.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на Софийски АС се: 1. Осъжда Ц. Д. И. от с. А. и ЕТ”Ф”, София да заплатят солидарно на ЕТ”Б”, София сумата 8 761,50 лева парична равностойност на неговия дял от кабелна телевизионна мрежа в с. А., изградена по силата на договор за съвместна дейност от 01.03.2001 год., сключен с ЕТ”И”, ведно със законната лихва и разноски; 2. Оставя в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 520/2005 год. на Софийски окръжен съд в останалата обжалвана отхвърлителна част.
Против решението са подали касационни жалби всеки от осъдените ответници на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./, като се инвокират оплаквания за неправилност на решението в осъдителната част, чиято отмяна се иска.
Ответникът по касационните жалби е изразил становище, че същите са недопустими на основание чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, а освен това и неоснователни.
Върховният касационен съд, І търговско отделение, като обсъди доводите в касационните жалби и потях извърши проверка на решението в обжалваната част съгласно чл.218ж, ал.1, изр.1 ГПК/отм./, приема за установено следното:
Обжалвано е решение на АС от надлежни страни в процеса и в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което касационните жалби са допустими. Делото не е търговско по смисъла на чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, тъй като паричното вземане е от гражданско дружество.
С решението в обжалваната част е прието, че предявеният иск е по чл.359, ал.3 ЗЗД във вр. с чл.363, б.”г” ЗЗД, и е основателен до размера по заключението на СТЕ, за колкото е уважен.
Решението в обжалваната част е правилно.
На 01.03.2001 год. между ЕТ”И”Булмак-Д. Веселинов” е сключен договор за съвместна дейност-лист 6. В хода на първоинстанционното производство с решение № 3/10.06.2002 год. по ф.дело № 6316/1997 год. на СГС-лист 60, е вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ”И”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ЕТ”Ф”, съгласно договор от 24.04.2002 год.-лист 59, както и прекратяване и заличаване на прехвърлилия предприятието си ЕТ. Затова, наред вече с физическото лице Цв. И. , като ответник е конституиран и приобретателя ЕТ”Ф”.
І. По касационната жалба на ЕТ”Ф”
След връщане на делото от САС на СОС, и след връчване исковата молба и на ответника ЕТ”Ф”, процесуалните представители-адвокати на двамата ответници изрично заявяват в с.з. на 05.05.2007 год. следното: „Оспорваме иска. Няма да сочим др.доказателства”. Следователно, и втория ответник не е оспорил събраните по делото доказателства при първото разглеждане на делото пред СОС, нито е направил доказателствени искания. Имплицитно това включва потвърждаване на извършените процесуални действия до сега. Затова, неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е следвало да обсъжда заключението на СТЕ при първото разглеждане на делото в СОС.
Неотносим е довода, че за периода на съществуването си дружеството е реализирало само загуба и не следва да разпределя печалба. В случая няма предявен иск с правно основание чл.361 ЗЗД за разпределяне на печалбите и загубите.
Неоснователен е довода за несъобразяване с разпоредбата на чл.358, ал.2 ЗЗД, че оборудването, собственост на един от съдружниците, което е внесено за общо ползуване, не е собственост на дружеството. Съгласно сключеният на 01.03.2001 год. договор за съвместна дейност-лист 6, двете фирми обединяват средства за закупуване, изграждане и експлоатация на кабелна ТВ мрежа, всички разходи са общи, както и участвуват с равни части при закупуване на необходимото оборудване и материали. Следователно, налице е уговорено друго по смисъла на чл.358, ал.2, изр.2 ЗЗД. Обща собственост в случая е създадена. Всичко, което съдружниците са придобили от дейността на дружеството става тяхна обща собственост. Всичко придобито за дружеството е обща собственост на съдружниците-чл.359, ал.1 ЗЗД, и затова съдружникът може да предяви иска по ал.3.
ІІ. По касационната жалба на Цв. И.
Неправилен е довода за съществено нарушение на”чл.159, ал.1, изр.1 ГПК”-отм. Изразеното становище от вещото лице по повод въпросите на ответниците, че при тези обстоятелства не може да даде категорично заключение за стойността на обекта, не обуславя извод за освобождаване от възложената му задача. Разпоредбата на чл.159 ГПК/отм./, в която няма отделни алинеи, предвижда такава възможност само поради болест или некомпетентност.
Неотносим е довода, че съдът е трябвало да приложи „чл.161, ал.1, изр.2 ГПК”-отм., тъй като в случая няма разногласие между групи вещи лица.
Доводът, че консорциумът е на загуба, не може да бъде обсъждан, тъй като в случая не е налице консорциум по смисъла на ТЗ, нито иск по чл.361 ЗЗД за разпределяне на печалбите и загубите. Същото се отнася и до поддържаното в касационната жалба, че искът е неоснователен, защото не могло да се претендира търговска печалба, след като дружеството е на загуба-в случая става дума за гражданско дружество и никой не претендира, а и не може да се говори за търговска печалба.
Доводите, че „САС раздава пари, че се хваща за чл.359, ал.3 ЗЗД и подарява сумата, че от нищото нищо не произлиза” са правно несъстоятелни.
По изложените съображения, касационните жалби са неоснователни и затова решението в обжалваната част следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 ГПК/отм./, ВКС-І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230/02.01.2008 год. по гр.дело № 1503/2007 год. на Софийски АС в обжалваната част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ