О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
София, 18,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря……………………………………..и с участието на прокурора……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг.дело № 1016 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от страните по спора, разрешен с въззивното решение № 466 на Плевенския ОС, ГК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 46/09 г.
Касационната жалба на ищцовото „П” Е. – гр. Г. е срещу онази част от въззивното решение, с която е бил отхвърлен иска на това д-во с правно основание по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, предявен срещу двамата ответници еднолични търговци за солидарното им осъждане да му заплатят сума в размер на 7 270 лева, като в тази връзка се излагат оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касиране на решението му в обжалваната част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, който да е идентичен по смисъл и съдържание с този на първостепенния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството касатор обоснова приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие и на трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че в атакуваната отхвърлителна част на решението си по иска с правно основание по чл. 359, ал. 3 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който, „третиран в настоящето производство, бил решен в противоречие с практиката на ВКС, а и в определен брой от случаите е решаван противоречиво от съдилищата” в страната.
Касационната жалба на ответниците еднолични търговци „Г” и „М” – двамата от гр. Г., е насочена срещу онази част от същото въззивно решение, с която е било потвърдено първоинстанционното, постановено от Габровския РС по гр.д. № 149/07 г.: досежно отхвърляне на техния инцидентен установителен иск срещу „П” Е. – гр. Г. с предмет прогласяване нищожността му като привиден на договор за заем от 12.ІV.04 г. за сума в размер на 13 624 лв., който тези търговци били сключили с Н. С. Д. , понастоящем прокурист на първия касатор.
В изложението на касаторите еднолични търговци по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния им представител адв. В от АК-В. Търново, се обоснова приложно поле на касационното обжалване в посочената отхвърлителна част от въззивното решение с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, като в тази връзка Н. и Н. изтъкват, че „решаването на материалноправния с процесуалноправния спор е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото” доколкото налагало промяна на правните възгледи при разкриване на привидни съглашения, понеже „при отказ на съда да се произнесе – с мотив за недостатъчност на доказателствата, се увреждат правни интереси”, а това било и отказ от правосъдие.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК като ответници по касационната жалба на „П” Е. – гр. Г. касаторите еднолични търговци писмено са възразили чрез процесуалния си представител адв. В от АК-В. Търново както по отношение допустимостта на касационното обжалване в частта по иска с правно основание по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, така и досежно основателността на изложените от д-вото оплаквания за неправилност в тази отхвърлителна част на въззивното решение.
Процесуалният представител на касатора ищец не е ангажирал становище по жалбата на ответниците еднолични търговци.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпили в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадени от надлежни страни във въззивното производство пред Плевенския ОС, всяка от двете касационни жалби ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че с нито една от тези две касационни жалби не се обосновава наличието на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По касационната жалба на ищцовото „П” ЕООД:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, докато Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на този правен въпрос е само по себе си достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване.
В процесния случай от страна на дружеството касатор не се формулира конкретно нито материалноправен, нито процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по делото, решено с атакуваната отхвърлителна част на обжалвания въззивен съдебен акт. Отделно от това разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК визира единно основание за допустимост на касационното обжалване, което обаче не свързва значимия за изхода на делото правен въпрос „с развитие на българското правораздаване в условията на синхронизиране с европейското съдопроизводство”. При положение, че отхвърлената искова претенция на „П” ЕООД-гр. Габрово е била надлежно квалифицирана по чл. 359, ал. 3 ЗЗД, ирелевантни за изхода на делото по нея са общите разсъждения на въззивния съд за съществуването на противоречива съдебна практика по искове с друго правно основание: по чл. 364 ЗЗД.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от Плевенския ОС решение в частта му, с която претенцията на „П” ЕООД-гр. Габрово с правно основание по чл. 359, ал. 3 ЗЗД е била отхвърлена като неоснователна.
2. По касационната жалба на едноличните търговци „Г” и „М” от гр. Г.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и в обществените условия, а за развитие на правото същият правен въпрос би бил от значение когато законите са непълни, неясни или противоречиви: за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени.
Разпоредбата на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, има идентично съдържание с тази на чл. 127, ал. 1, изр. 1-во ГПК /отм./ и двете ясно посочват как се разпределя доказателствената тежест между страните в исковия процес, т.е. не се констатира промяна в законодателството и в обществените условия, от които да произтича такава еволюция на господстващите в досегашната съдебна практика възгледи, която „да позволи” установяване привидността на сделките да може да става без това твърдение да се доказва.
При базисното отсъствие /в изложението на едноличните търговци към жалбата им/ на ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, разрешен с атакуваната отхвърлителна част по техния инцидентен установителен иск срещу „П” ЕООД-гр. Габрово, приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е надлежно обосновано. В заключение, необсъждането на доказателства от страна на въззивния съд обективира съществено нарушение на съдопроизводствени правила и е в този смисъл е отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, но не представлява основание за допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното и по тази жалба достъпът подателите й до касационен контрол на атакуваната от тях отхвърлителна част от въззивното решение на Плевенския ОС по инцидентния им установителен иск ще следва да бъде отказан.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 466 на Плевенския окръжен съд, ГК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2009 г., постановено по гр. д. № 46/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 1* по описа за 2009 г.