Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
гр. София, 22.10.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 253 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
Образувано е по касационната жалба на „Т” О. – Т. , подадена от процесуалния представител на търговеца адв. П от АК-Ямбол, против решение № 595 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 30.І.2008 г., постановено по гр. д. № 599/07 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 57 на Старозагорския окръжен съд, ТК, от 2.V.2007 г. по т.д. № 510/06 г. В ЧАСТТА, с която, като неоснователни, са били изцяло отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на дружеството-настоящ касатор за неизпълнение по договора за изработка № ОП-82/28. Х.2005 г., предявени срещу „ВиК” ЕО. – гр. Ст. Загора, както следва: за заплащане на сума в размер на 32 296.73 лв., претендирана като незаплатена цена на извършени СМР в с. Ш., община М. на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; за заплащане на сума в размер на 1 814.84 лв., търсена като неустойка за забавено плащане на уговореното възнаграждение по същия договор за изработка /чл. 92 ЗЗД/; за заплащане на 1 258.78 лв. като дължима мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 8.ІХ.2006 г. до 18. ХІІ. с.г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Оплакванията на търговеца-касатор са за постановяване на въззивното решение при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в текста на чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, поради което се претендира отменяването му – като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите претенции на „Т” О. срещу „ВиК” ЕО. – Ст. Загора, основани на сключения помежду им договор за изработка № ОП-82/28. Х.2005 г., да бъдели изцяло уважени или, алтернативно, при установена същественост на допуснатите процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд. В писмено допълнение към жалбата си „Т” О. – Т. е инвокирало конкретни доводи в подкрепа на оплакванията си. Като необжалвано, в останалата му част, с която същите по правно основание искови претенции на касатора срещу „ВиК” ЕО. – Ст. Загора, но основани върху последващия сключен помежду им договор № ОП-/23.ІІ.2006 г., са били уважени в пълен размер, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Ответното по касация „В” ЕО. Стара Загора не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на жалбата, нито по основателността на изложените в нея оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на „Т” О. – Т. е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да отхвърли исковете на търговеца-настоящ касатор, основани на твърдяното от него неизпълнение по първия от двата процесни договора за изработка, по който ответното „ВиК” ЕО. – Ст. Загора е било възложител, Пловдивският апелативен съд безкритично е споделил констатацията на първостепенния съд, че нямало доказателства по делото, сочещи „Т” О. – Т. изобщо да е извършвало ремонт на външен водопровод в с. Ш., община гр. М.. Този ключов за изхода на спора извод е бил изграден изцяло върху показанията на разпитани по делото свидетели, ангажирани от ответното „ВиК” ЕО. – Ст. Загора, поради което в заключение е прието, че с изслушването им „е била оборена и доказателствената сила на съставения на 28. ХІ.2005 г. акт обр. 19” – за приемане на СМР, уговорени между страните по спора като „ремонт на външен водопровод” в с. Ш., община М..
Ноторно е, че законовите презумпции са правила, отнасящи се до преразпределяне на доказателствената тежест в процеса /арг. чл. 128, ал. 1 ГПК-отм./. В този смисъл, като противоречащо на чл. 301 ТЗ, обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Пловдивският апелативен съд е следвало да съобрази, че се касае до договорни отношения между търговци, които макар и да са възникнали на плоскостта на договора за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД, по отношение приемането на дължимия по сделката резултат – с нарочните актове по ЗУТ и подзаконовата уредба по приложението му /в случая акт обр. 19/, се подчиняват на общо основание на режима по чл. 301 ТЗ. При наличните данни по делото, че длъжностно лице на ответното „ВиК” ЕО. – Ст. Загора е действало без представителна власт от името на това търговско д-во, въззивната инстанция е следвало да обсъди неоспорените от ответната страна счетоводни документи, приети като писмени доказателства по делото за извършения ремонт на външен водопровод в с. Ш., община М.. Отделно от това въззивният съд е разполагал и с процесуалната възможност по свой служебен почин да изслуша заключение на специализирана техническа експертиза от вещо лице-специалист по „ВиК”, за да установи предприеман ли е бил въобще ремонт на външния водопровод в с. Ш.. задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 10 от ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС/.
С оглед изложеното касационната жалба на „Т” О. – Т. ще следва да бъде уважена, като атакуваното с нея въззивно решение се отмени и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 3-то ГПК /отм./ Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 595 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 30.І.2008 г., постановено по гр. д. № 599/07 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на решението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по търг. дело № 253 по описа за 2008 г.