Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр. София, 24.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 311 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
Образувано е по касационната жалба на „В” О. – гр. П., подадена против решение № 626 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 16.І.2008 г., постановено по гр. д. № 934/07 г., с което, като неоснователни, обективно съединените искове с правно основание по чл. 88, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 69 548 евро, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съответно за сума в размер на 50 000 евро, предявени от настоящия касатор срещу СД „С” – гр. П., са били отхвърлени изцяло, ведно с присъждане в полза на последното и на 3 064 лв. разноски на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./. В останалата му част, с която първоинстанционното решение на ОС. Пловдив е било обезсилено, съдебният акт на въззивния съд не е предмет на настоящата касационна жалба и е влязъл в сила.
Оплакванията на касатора „В” О. – гр. П. са за постановяване на въззивното решение – в неговата атакувана част, като неправилно: в нарушение на материалния закон, без да е било извършено задълбочено изследване на фактите и доказателствата, събрани по делото, както и при превратно тълкуване на постигнати между страните договорки, т.е. при пороци, обективиращи приложението и на трите касационни отменителни основания, визирани в чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. Поради това се претендира отменяване на решението на Пловдивския апелативен съд в обжалваната /отхвърлителна/ част и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковете да бъдат уважени изцяло /съобразно допуснатото пред въззивния съд изменение в петитумната им част/, ведно с присъждане на направените от търговеца съдебно-деловодни разноски за трите инстанции. Инвокирани са доводи, че въззивният съд бил тълкувал волята на страните по процесния предварителен договор „извън правомощията си”, след като в подписаните между тях документи тя била и без друго „ясно и конкретно формулирана”, щом като те имали качеството търговци по смисъла на ТЗ. Обстойно аргументирани съображения в подкрепа на тезата си търговецът-касатор излага и в свои бележки по делото /под надслов „писмена защита”/, изготвени от процесуалния му представител по пълномощие адв. М. Н. от САК.
Ответното по касация СД „С” – гр. П. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в жалбата оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на „В” О. – гр. П. е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Решаващият съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства ведно с наведените от страните по спора доводи в подкрепа на твърденията им и поради това не е успял да разкрие действителната им обща воля, изразена в предварителния договор от 11. Х.2005 г. и последващите негови анекси.
Несъмнено е, че обещателят по предварителния договор от 11. Х.2005 г. СД „С” – гр. П. се е задължил спрямо търговеца-настоящ касатор за две отделни престации, имащи за свой предмет две различни вещни права /едно абсолютно и едно ограничено/. Събирателното дружество е трябвало възмездно да прехвърли на „В” О. – гр. П. освен правото на собственост върху ид.части от едно свое конкретно дворно място, представляващо УПИ, но така също и възмездно да учреди в полза на „В” О. право на строеж – върху онази част от същия УПИ, която не е предмет на първата транслация. При категорично установеният по делото факт, че задължението на ответника-обещател по този предварителен договор е бил изпълнено частично: само досежно предвиденото в него прехвърляне в нотариална форма на ид. част от терена, в който е следвало да се изгради 5-етажна офис-сграда, Пловдивският апелативен съд е направил необоснования и незаконосъобразен извод, че по такъв начин /стр. 3, абзац 6 от мотивите към обжалваното решение/ съконтрахентите били станали съсобственици не само на дворното място, „но и на правото на строеж”, т.е., че и второто задължение на търговеца-обещател било изпълнено – и то вече в преобладаващата си част.
Ноторно е, че правото на строеж, за разлика от правото на собственост, има естеството на едно ограничено вещно право, т.е. такова върху чужд имот /арг. чл. 55 ЗС/. Ето защо смисълът на уговорката в предварителния договор от 11. Х.2005 г., че освен конкретно посочените ид. части от собствеността върху индивидуализирания УПИ, събирателното търговско д-во се задължава да прехвърли на това с ограничена отговорност още и правото на строеж „на предвидената за построяване в югозападната част на имота пететажна офис-сграда”, се разкрива в насока, че това ограничено вещно право е предстояло да се учреди върху разликата от онези 132/270 ид.части от същия терен, върху които части обещателят СД „С”-гр. Пловдив запазва собствеността си. Това /основано на легалната дефиниция за суперфицията по чл. 63, ал. 1 ЗС/ положение, не е следвало по никакъв начин да се игнорира, когато се търси разкриване на действителната обща воля на страните по предварителния договор съобразно установените в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД критерии. Проведеното тук разграничение между правото на собственост, от една страна и правото на строеж, от друга, налага извод, че в случая схващането на въззивната инстанция, че задължението на обещателя за прехвърляне на правото на строеж било изпълнено частично /съразмерно на прехвърлената ид.част от собствеността върху терена/, не намира опора в закона. Неотносимо в този аспект е и позоваването на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ досежно възможността влезли в сила устройствени планове да бъдат изменяни. Текстът визира собственици на различни УПИ, които имат качеството на заинтересувани, а не съсобствениците на един и същи урегулиран поземлен имот /арг. т. 7 на същия законов текст, отнасящ се до съсобствениците на УПИ/. Съгласно чл. 183, ал. 1 ЗУТ – в редакцията му към датата, когато между страните по спора е възникнала съсобственост върху терена на предвижданото бъдещо строителство /ДВ, бр. 94 от 25. ХІ.2005 г./, в такъв, съсобствен УПИ, може да се извърши нов строеж „от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици”. В тази насока обаче въззивната инстанция не е обсъдила данните по делото за наличие на одобрен със заповед № ОА-341/12.ІІІ.2001 г. действащ ЗРП, ведно с издадена на обещателя скица с виза за проектиране и строителство „след извършване процедурите за уточняване площта на петното за застрояване на предвидената 5-етажна сграда”, както и че онова, за което продавачът-ответник по исковете се е задължил не е било непременно реализиране на процедура по изменение на действащия ЗРП, а и всяка „друга необходима процедура”, при която площта на въпросното петно за застрояване да попада в очертанията на т. нар. дял І /първи/ от скицата-проект за разпределяне ползването на терена между търговците-страни по спора като единствените двама съсобственици. Към дата 26. ХІ.2004 г. обещателят е разполагал с дадено му от гл. архитект на община П. разрешение за проучване и проектиране на инвестиционен проект „Офис-сграда в УПИ * от кв. 640 по плана на гр. П. градска част”, като това ново пететажно застрояване при условията на свързаност с наличното такова в същия и съседния УПИ е следвало да се осъществи тъкмо на основание действащият ЗРП, одобрен с горецитираната заповед. Необсъждането на това ключово за изхода на спора писмено доказателство /на л. 13 от І-воинст.дело/ ведно с останалите доказателства /писмо на община П. с изх. № 6800 12907/18.ІV.2006 г. на л. 86 от І-воинст. дело/, събрани в хода на процеса, опорочава изцяло решаващите правни изводи на въззивната инстанция за евентуално дължимо от страна на дружеството-касатор съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, респ. за изпадане на последното в забава от вида mora creditoris. Пловдивският апелативен съд е следвало да установи дали въпросната „друга процедура” не се свежда само до съгласуване и одобряване на инвестиционен /идеен/ проект – с оглед издаване на разрешение за строежа на 5-етажната офис-сграда, в хода на което гл. архитект на общината проверява съответствието на такъв проект с предвижданията на ПУП и правилата и нормите за застрояване. Съобразно това решаващият съд би следвало да изясни имали ли са и двамата търговци, страни по предварителния договор от 11. Х.05 г., качеството „възложител” по смисъла на чл. 144 ЗУТ, респ. кой от тях е бил изправната страна по двустранния предварителен договор, която единствена може да го разваля извънсъдебно – с произтичащите от този конститутивен ефект последици.
Всичко изложено дотук сочи на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила при постановяването на атакуваното от „В” О. – гр. П. решение: чл. 188, ал. 1 и 2 ГПК /отм./. Това налага касиране на постановения от въззивната инстанция съдебен акт по съществото на облигационния спор, чиито предмет са били обективно съединените искове на това д-во срещу СД „С”-гр. Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в този град, който да се съобрази с горните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, предл. последно ГПК /отм./ Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 626 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 16.І.2008 г., постановено по гр. д. № 934/07 г. В ЧАСТТА, с която, като неоснователни, обективно съединените искове на „В” О. – гр. П. с правно основание по чл. 88, ал. 1 ЗЗД – за сума в размер на 69 548 /шестдесет и девет хиляди петстотин четиридесет и осем/ евро, както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД – съответно за сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ евро, предявени срещу СД „С”-гр. Пловдив, са били отхвърлени, ведно с присъждане в полза на последното на съдебно-деловодни разноски в размер на 3 064 лв. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в посочената част.
В останалата му част, с която е било обезсилено първоинстанционното решение № 98 на Пловдивския ОС. от 19.ІІІ.2007 г. по т. д. № 72/06 г., като необжалвано, въззивното решение Е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2