Р Е Ш Е Н И Е
№ 577
гр. София, 05.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 331 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГП. (в сила от 1.ІІІ.08 г.).
Образувано е по касационната жалба на “А” Е. със седалище и адрес на управление в гр. В., подадена против въззивното решение на Шуменския окръжен съд, ГК, от 21. ХІІ.07 г., постановено по гр. д. № 252/07 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение № 362 на РС в гр. В. от 27. ХІ.2006 г. по гр.д. № 5/06 г. С последното е било частично прекратено производството по делото поради констатирана процесуална недопустимост /по арг. от текста на чл. 269 ДОПК/ на установителния иск за собственост, който търговецът-настоящ касатор е предявил освен срещу директно оспорващото правото му „Д” ЕООД-Каспичан, още и против П. „В” (в ликвидация)-с. Конево, област Шумен, както и срещу А. за д. вземания. Прекратено е било по същото съображение първоинстанционното пр-во по делото и в частта му по инцидентния установителен иск на АДВ срещу „А” Е. – гр. В. с предмет прогласяване нищожността на продажбата, легитимирала собственик на процесния овчарник /№ 22/ праводателят на касатора ЕТ „М”. По същество установителният иск за собственост, предявен от търговеца-касатор срещу оспорващото това право „Д” ЕООД-гр. Каспичан, е бил отхвърлен – като неоснователен и недоказан. В преюдициална връзка с този изход на спора по уст. иск за собственост е било прието за установено по инцидентния установителен иск на ответното „Д” ЕООД- Каспичан, че този ЕТ не е могъл валидно да придобие собствеността нито върху процесния овчарник /№ 22 в имот с пл. № 124 по парцеларния план на стопанския двор на с. К., област Шумен/, нито върху останалите недвижими имоти: овчарници с номера 1, 19, 20 и 24, съответно находящи се в имоти с пл. №№ 1* от същия парцеларен план на този стопански двор, тъй като вместо в предвидената по чл. 18 ЗЗД нотариална форма, той е сключил с П. „В”-с. Конево /в ликвидация/ договор за продажба в обикновена писмена форма. Като последица от това и на основание чл. 431, ал. 2 ГП. /отм./, е бил отменен констативният нотариален акт № 2, т. ІІІ, рег. № 9* издаден по нот. дело № 438/02 г. по описа на Великопреславския РС, легитимиращ ЕТ „М” от гр. В. като праводател /продавач/ на търговеца-касатор.
Оплакванията на „А” ЕООД-гр. Върбица са за необоснованост и за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение на ОС-Шумен, поради което се претендира отменяването му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителният му иск за собственост върху процесната постройка /овчарник № 22/ да се уважи, като същевременно бъде отхвърлен инцидентният установителен иск на ответното „Д” Е. – гр. К., ведно с присъждане на направените от търговеца-касатор съдебно-деловодни разноски за трите инстанции.
Ответниците по касация П. „В” (в ликвидация) със седалище в с. К., област Шумен, така както и „Д” Е. със седалище в гр. К., а също и А. за д. в. чрез регионалната си дирекция в гр. В., не са ангажирали становища по основателността на оплакванията в жалбата на „А” Е. – гр. В..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на „А” Е. със седалище в гр. В. е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГП. /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Шуменския ОС, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В константната си практика ВКС нееднократно е изтъквал, че продажбата на чужд недвижим имот не е нищожна правна сделка, аргументирайки това свое разбиране с правилата в ЗС относно кратката придобивна давност и тези досежно евикцията. Но в пряка логическа връзка с тези разпоредби винаги е било посочвано, че първостепенното задължение на активната страна в такава продажба /на чужда вещ/, произтичащо от чл. 183 ЗЗД, няма как да бъде изпълнено, дори и фактическата власт да е била надлежно предадена на купувача. Процесният случай представлява христоматиен пример за такава невъзможност: при установената по повод предявения инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД от страна на ответното „Д” Е. – Каспичан нищожност на продажбата на процесния овчарник /с № 22/, извършена на 28.ІІ.2002 г. между П. „В” (в ликвидация) и ЕТ „М” от гр. В., понеже вместо във формата на нотариален акт, предписана от чл. 18 ЗЗД, тя е била сключена в обикновена писмена форма, въззивната инстанция е могла да констатира, че с последващия нотариален акт, с който настоящият касатор претендира да може да се легитимира като собственик на същия недвижим имот, ЕТ всъщност му е прехвърлил една чужда вещ, независимо, че междувременно се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Точно поради това обстоятелство правната възможност да се води „иска на третото лице по чл. 269 ДОПК” в случая се е оказала осуетена: не е имало данни в службата по вписвания при Великопреславския РС относно това П. „В”-с. Конево (в ликвидация) валидно да се е разпоредила с процесния овчарник по договор за продажба, сключен с този ЕТ на 28.ІІ.2002 г.
При тези данни по делото правило /законосъобразно/ положителният установителен иск за собственост, предявен от „А” Е. – гр. В. срещу дружеството, придобило въпросния имот посредством възлагането му от публичния изпълнител при АДВ, е бил отхвърлен – като неоснователен и недоказан. Неоснователно е и второто оплакване на търговеца-касатор – за необоснованост на въззивното решение в тези му части /вкл. по инцидентния установителен иск на „Д” Е. – Каспичан по чл. 26, ал. 2 ЗЗД/. В хода на настоящата инстанционна проверка не бе установено фактическите констатации на въззивния съд да са били опорочени вследствие грешки при формиране вътрешното убеждение на неговия състав, които да са се проявили в насоки, ненормирани от закона: нарушаване правилата на формалната логика, тези на емпиричното познание въобще и пр. В тази насока оплакването на „А” Е. не се подкрепя от каквито и да било доводи в касационната жалба.
С оглед изложеното и предвид изчерпване на въведените две касационни отменителни основания /арг. чл. 218ж, ал. 1, изр. І-во ГПК-отм./, жалбата на „А” Е. със седалище в гр. В. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея въззивно решение на Шуменския ОС – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № на Шуменския окръжен съд, ГК, от 26.VІ.07 г., постановено по гр. д. № 252/07 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Диспозитив на решението на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по т.д. № 331 по описа за 2008 г.