Р Е Ш Е Н И Е
№ 548
гр. София, 04.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 304 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218и във вр. чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.08 г.).
Образувано е по касационната жалба на В. Д. Н. от гр. К., подадена против въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 26.VІ.2007 г., постановено по гр. д. № 373/06 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на РС-Кюстендил от 15.V.2004 г. по гр.д. № 30/04 г. С последното, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./, предявен срещу „Т” АД-София, за признаване за установено, че той не дължи на Б. и сума в размер на 10 000 лв., „представляваща част от неизплатения остатък от 250 000 лв. от задължението му по запис на заповед, издаден от него на 26.І.2000 г. в полза на Б. /за последната сума/, като нищожен: поради липса на основание и противоречие със закона”. Единственото оплакване на касатора В. Др. Н. е за постановяване на атакуваното въззивно решение на ОС-Кюстендил в нарушение на материалния закон /чл. 26 ЗЗД/, поради това, че той нямал воля да се задължава към Б. с процесния запис на заповед, а „само да обезпечи задължението на длъжника по сключения с нея договор за заем”. Освен това, „като обезпечителна сделка”, този менителничен ефект не бил сред законоустановените обезпечения, поради което било налице и противоречие на обжалваното решение с разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който установителният иск на Н. срещу Б. по чл. 254 ГПК /отм./да се уважи, като му се присъдят и всички направени съдебно-деловодни разноски.
Ответното по касация „Т” АД – София не е ангажирало становище по основателността на оплакванията в жалбата на В. Др. Н.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на В. Д. Н. от гр. К. е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Кюстендилския ОС, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При повторното разглеждане на спора, въведен с установителния иск на Н. срещу „Т” АД, въззивната инстанция се е съобразила стриктно с дадените й от ВКС по реда на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ задължителни указания. Последните са били в смисъл, че окръжният съд трябва да изследва връзката между преоформената в кредит първоначална банкова гаранция, поета от „Т” АД, като такъв, отпуснат в полза на „О” ООД със седалище в с. П. чифлик, община К., от една страна, и, от друга – издаденият от Н. менителничен ефект, но все по повод това преоформяне, като в тази насока бъдат обсъдени събраните по делото доказателства, вкл. инвокираното от Н. възражение, че кредитът бил погасен изцяло в хода на предприетото впоследствие от Б. спрямо този неин кредитополучател принудително изпълнение. Същевременно постановилият отменителното решение състав на касационната инстанция, напълно е споделил – „като основано на закона” – ключовото за изхода на спора, въведен с иска по чл. 254 ГПК /отм./, становище на въззивния съд, че: „издаването на менителничен ефект с гаранционна функция е допустимо, не цели забранен правен резултат”. Ето защо не може да се слуша повторно инвокираният от касатора в същия смисъл довод /по т. 2 от изложението в жалбата му/, че като обезпечителна сделка записът на заповед бил в противоречие със закона, понеже не фигурирал сред лимитативно изброените в ЗЗД и ЗОЗ обезпечения. Ако този довод следва да се счита преклудиран – по аргумент от текста на чл. 218з, ал. 1, изр. І-во ГПК /отм./, то първият довод на Н. в настоящата му касационна жалба ще следва да се преценява като напълно неоснователен. В разрез с логиката е да се поддържа, от една страна, че с подписването на процесния запис на заповед целта на издателя му била „да обезпечи” пред Б. едно чуждо парично задължение – на трето лице-кредитополучател, а от друга, че същото това „обезпечаване” не се изразявало в поемане на валидно задължение за заплащане на определена сума. Точно този non sens всъщност илюстрира действителната роля на абстрактните правни сделки да обслужват търговския оборот, основан върху принципите на пазарното стопанство. В конкретния случай е било установено по несъмнен начин – на база представеното при повторното разглеждане на делото удостоверение с изх. № 00858/6. ХІІ.2006 г. на ЧСИ В. А. с рег. № 742 по описа на Камарата и с р-н на действие, съвпадащ с юрисдикцията на ОС-Кюстендил, че не е настъпило погасяване на сумите по четирите изпълнителни листа, с които „Т” АД-София се е снабдило по реда на чл. 237 ГПК /отм./ срещу своя длъжник-кредитополучател „О” ООД със седалище в с. П. чифлик, община К.. При тези данни по делото правилно /законосъобразно/ въззивният съд е счел неоснователно единственото защитно възражение на В. Др. Н. , че по издадения от него запис на заповед той не дължи сума в р-р на 10 000 лв. /като част от общо поетото задължение в р-р на сумата 250 000 лв./, защото Б. била вече надлежно удовлетворена посредством плащането, извършено от длъжника кредитополучател по образуваните въз основа на 4-те изп. листове дела за принудително изпълнение.
С оглед изложеното и предвид изчерпване на въведеното касационно отменително основание /арг. чл. 218ж, ал. 1, изр. І-во ГПК-отм./, жалбата на В. Д. Н. от гр. К. ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея въззивно решение на Кюстендилския ОС – да се потвърди.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, ГК, от 26.VІ.07 г., постановено по гр. д. № 373/06 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2