Р Е Ш Е Н И Е
№ 70
София, 02.06.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на първи юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Никола Хитров
Членове: Елеонора Чаначева
Емил Марков
като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 300 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 18, ал. 1 ЗПП.
Образувано е по к. жалба с вх. № 11991/16.ІІІ.2009 г. на Й. Ж. М. от София, подадена в качеството м. на п. на политическа партия „В”-София и насочена против първоинстанционното решение на СГС, ТК, Ф.о., постановено по ф.д. № 35/2009 г., с което е било отказано вписването на това политическо сдружение в специалния регистъра на политическите партии. Единственото оплакване в жалбата е за незаконосъобразност на атакувания отказ, постановен от регистърния съд, поради което се претендира отменяване на обжалваното решение на СГС и постановяване вписването на тази политическа партия с нарочна партида в специалния регистър, воден от този съд. Инвокирани са доводи, че както процедурата по учредяването, така и уставът на ПП „В”, били в пълно съответствие със ЗПП.
В производството пред ВКС е постъпила писмена молба от един от членовете на националния политически съвет на ПП „В” /под № 39/, а именно П. Ат. И. , в която се съдържа твърдението м. , че вместо в София, нейното учредително събрание е било проведено в гр. В. и затова основателно било отказано регистрирането й в СГС. В производството по чл. 18, ал. 1 ЗПП като писмени доказателства са приети и общо 2500 /две хиляди и петстотин/ декларации за индивидуално членство в ПП „В”, представени в откритото с.з. от нейния п. Й. Ж. М. в 4 класьора.
Представителят на Върховната к. п. Раева е изразила становище, че атакуваното решение на СГС, с което е било отказано вписването на ПП „В” в специалния, воден от този съд регистър, е правилно /законосъобразно/ и затова то следва да бъде потвърдено. Върху това й заключение не рефлектирали представените от партията-касатор в откритото с.з. пред ВКС писмени доказателства, тъй като не била надлежно отстранена съществуващата неяснота относно това кога, къде и от кого е била учредена партията, а и нейният устав не съответствал на всички императивни изисквания по чл. 14 ЗПП.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния 7-дневен срок по чл. 18, ал. 1 ЗПП, подадена от надлежна формална страна в първоинстанционното регистърно производство пред СГС, а и удовлетворяваща изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК за приподписването й от адвокат, касационната жалба на ПП „В” – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.
1. По приетите в настоящето производство писмени доказателства:
Предвид охранителния характер на производството по чл. 18, ал. 1 ЗПП представянето и приемането на доказателства пред ВКС е допустимо.
Представените и приети по делото доказателства са три групи:
1/ Приложените към касационната жалба 60 бр. декларации за индивидуално членство от лицата, посочени в списък на инициативния комитет за учредяването й, подписването на които което е било извършено в периода 25.09.08 г. – 1.11.2008 г., като образецът се отнася до присъединяване „към откритата подписка за набиране на членове-учредители”;
2/ Представени ведно с молбата на члена на националния съвет на ПП „В”-София П. Ат. И. , съдържаща искане отказът на регистърния съд да бъде потвърден, а именно: Договор от 3.ІХ.2008 г. между Н сдружение на клубовете на запасното войнство „З” и Сдружение „З” за създаването на трето, под наименованието „В”, като последното бъде отворено за присъединяване към него „и на други политически партии, граждански формации и физически лица”, което щяло да става с подписване на отделни договори; Споразумение от 15.ІV.2009 г. за прекратяване по взаимно съгласие на подписания между горепосочените две сдружения по ЗЮЛНЦ на първия договор, характеризиран като такъв „за съвместна дейност”, считано от същата дата; Решение на СГС, Ф.о. от 5. Х.2007 г. по ф.д № 14358/07 г. за регистрацията на НСКЗВ „З” по реда на ЗЮЛНЦ.
3/ Представените от касатора 4 класьора /тома/, съдържащи /произволно номерирани/ декларации за индивидуално членство или общо не повече от 2500 броя декларации, според твърдението на процесуалния представител на касатора в откритото с.з.
Неотносими, по аргумент от текста на чл. 11, ал. 2 ЗПП, към преценката на настоящия състав досежно спазване императивните изисквания на специалния закон при провеждане процедурата по учредяването на партията-касатор, а също и дали разпоредбите на нейния устав са законосъобразни, са онези писмени доказателства, представени заедно с молбата на П. Ат. И. в качеството м. на член на националния съвет на ПП „В”-София: два договора и регистърно решение. Меродавно по делото е обстоятелството имало ли е редовно сформиран инициативен комитет от минимум 50 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство. На второ място, писмените доказателства в представените от касатора 4 класьора /тома/, а именно 2 500 бр. декларации за индивидуално членство са относими единствено към изпълнението на изискването по чл. 15, ал. 3, т. 7 ЗПП. На трето място, всичките приложени към жалбата общо 60 бр. декларации за индивидуално членство от лица, за които се поддържа, че са били членове на инициативния комитет, имат датировка след свикване на учредителното събрание, а тази на Д. Н. Д. Г. , ЕГН ********** от гр. П. е подписана в самия ден на неговото провеждане и то в град В..
2. Относно процедурата по учредяването на ПП-касатор:
По закон /чл. 15, ал. 3, т. 1 ЗПП/ няма изискване при регистрацията на всяка една политическа партия да бъде представян протокол от заседанието на нейния инициативен комитет, тъй като задължението на последния да приеме учредителна декларация в писмена форма имплицитно предпоставя, че от нейния текст може по несъмнен начин да се установи, че иницииралите учредяването на такова сдружение лица са били „най-малко 50 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство”. В конкретния случай обаче, процесната учредителна декларация от 23.ІХ.2008 г. /за свикване учредително събрание на процесното ПП на 1. ХІ.2008 г. в гр. С. е била подписана от общо 60 души, съгласно приложения списък, но без нито един от тях да е представил на регистърния съд копие от своята декларация за индивидуалното членство в ПП „В”-София, чиито образец тъкмо инициативният комитет утвърждава – до провеждане на учредителното събрание /арг чл. 11, ал. 1 ЗПП/. Разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПП категорично изисква декларация за индивидуално членство да подписват и членовете на инициативния комитет, но на регистърния съд, така както впрочем и на състава на ВКС, не е представена нито една такава декларация от дата, предхождаща публикацията за свикване на учредителното събрание, която да е подписана от член на инициативния комитет, фигуриращ в нарочния списък към учредителната декларация, приет от регистърния съд по делото. Обратно, представените в СГС общо 605 декларации за индивидуално членство /том. ІІ от съдебното досие/, а също така и тези общо 2500 в четирите класьора, допълнително представени в настоящето пр-во пред ВКС, са до една попълвани вече след публикацията на учредителната декларация в националния всекидневник „Българският куриер” (бр. 183 от 25.ІХ.08 г.). Нещо повече: в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1 ЗПП, поставящ като краен предел за присъединяване към подписката за набиране на членове-учредители датата на провеждане на учредителното събрание, над 50 декларации /от стр. 132 нататък/ от лица с местожителство в гр. П. са подписани с посочени в тях дата и място: „1. ХІ.2008 г., гр. В. Т. ”. Това обстоятелство изцяло кореспондира с твърдението в молбата до ВКС досежно потвърждаване на отказа на СГС за регистрация, отправена от члена на Националния съвет на ПП „В”-София П. Ат. И. /той и п. на учредителното й събрание/, защото провеждането на същото очевидно е станало вместо в гр. С., както това е било обявено в публикацията в националния всекидневник – на друго място, а именно в гр. В. Т. /Вж. в този смисъл приложената към касационната жалба декларация за индивидуално членство от лицето Д. Н. Д. Г. от гр. П. от 1. ХІ.2008 г., подписана в гр. В. Т. /. Изискването по чл. 12, ал. 1 ЗПП учредителното събрание на ПП да се провежда „на територията на Република България” не би следвало да се тълкува в смисъл „без значение къде”, след като разумът на закона публикацията за учредителното събраните да се прави в поне един национален ежедневник е да обезпечи – на едно предварително известно на обществеността място – присъствието на най-малко 500 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, а оттам и да гарантира законността на самото учредително събрание. При тези данни по делото следва да бъде споделена фактическата констатация на регистърния съд, че липсва предварително утвърден от инициативен комитет на ПП „В”-София образец на декларация за индивидуално членство до провеждането на учредителното събрание, каквото е императивното изискване на чл. 11, ал. 1 ЗПП, а от съдържащите се в т. ІІ, от една страна, и тези в сега представените томове ІІІ-VІ попълнени саморъчно печатни бланки на декларации за индивидуално членство, от друга, се налага извод, че образците всъщност са два: първият за присъединяване към подписка за набиране на членове-учредители, а вторият – за присъединяване към открита подписка за набиране на обикновени членове на партията, които съобразно чл. 9, ал. 4 от нейния устав не са такива по право /за разлика от първата категория/. Няма данни по делото обаче който е да е от двата образеца да е бил надлежно утвърден.
В заключение, при наличието на изискване по чл. 14, ал. 1, т. 6 ЗПП уставът на всяка партия да съдържа точно разписан „ред за свикване, избиране и освобождаване на ръководните контролните органи и техните правомощия”, с което чл. 30, ал. 1 от устава на ПП „В”-София кореспондира, отразеното в протокола, че събранието й, проведено на 1. ХІ.2008 г. вместо на учредители, било такова на избрани от тях делегати, директно противоречи на чл. 13 ЗПП, според който уставът й би могъл да се приема само от членове-учредители, които следва да са не по-малко от 500 души. Посоченото в същия протокол досежно качеството на тези участници в т. нар. учредително събрание, носещ дата и място, различни от мястото и датата на провеждането м. , не представлява извинителна техническа грешка, след като многократно употребеният в неговото съдържание израз „делегати на УС”, числено възлизащи на 594 души, се разминава с броя на подписалите се като „членове-учредители” 605 човека в списъка по чл. 15, ал. 3, т. 4 ЗПП.
3. Относно съответствието на Устава на ПП-касатор със ЗПП:
Констатацията на регистърния съд, че посочените в чл.чл. 6, 7 и 8 от устава на ПП „В” нейни принципи, цели и начини за постигане на последните, в действителност я характеризират по-скоро като сдружение по смисъла на ЗЮЛНЦ, ще следва да бъде споделена. Отделен е въпросът, че съпоставката помежду им разкрива недопустимо смесване и тавтология, лишаващи такава организация от собствен, автентичен политически облик. Неприемливо е адресат на посланията й, имащи претенцията да са политически, да бъдат „хора и организации, милеещи за бъдещето на България”. Това практически би могло да означава обединяване на стотиците регистрирани в СГС политически партии, а заедно с тях и онези юридически лица, преследващи обществена полза, доколкото всички те дефинитивно имат ангажирано, положително отношение към бъдещето на страната ни – вместо реална политическа конкуренция и плурализъм. Същевременно прокламираният в чл. 6, т. 8 от устава принцип за „реформа на образователната система и достъп до качествено образование”, е по естеството си всъщност „цел” на партията-касатор и затова систематичното м. място би следвало да е в чл. 7 от същия устав – наред с целта й „да укрепва националната сигурност и отбраната на страната”. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията на страната ни, Република България участва в изграждането и развитието на Е. съюз – ангажимент, който тя е поела с подписването на договора за присъединяване към него. Затова „развитието на силно гражданско общество в условията на пълноправно членство в ЕС” няма как да е задача на сдружение, едновременно домогващо се до участие „в управлението на страната на национално и регионално ниво”, защото истински силното гражданско общество е мислимо само като опонент и коректив на държавата. Не може също така да е цел, а по-скоро е начин за постигането й /чл. 8 от устава/, „разработването на единна стратегия и политика за действия, свързани с целите и задачите в регионален и национален мащаб”. В обобщение се налага констатацията, че макар от гледище на чл. 2, ал. 3 ЗПП текстът на чл. 8 от устава на партията-касатор да преповтаря императивното изискване на законодателя за използване само на демократични средства и методи за постигане на целите й, той в крайна сметка пренебрегва базисното условие последните да имат изцяло политически характер. В своята съвкупност всички тези несъответствия на устава на партията-касатор с императивните изисквания на ЗПП в достатъчна степен обосновават крайния извод на настоящия съдебен състав за неоснователност на подадената от Й. Ж. М. от София, в качеството м. на п. на ПП „В” к. жалба.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата Й. Ж. М. от гр. С. в качеството м. на п. на ПП „В”-София против решението на СГС, ТК, Ф.о., постановено по ф.д. № 35/2009 г., с което е било отказано вписването на това политическо сдружение в специалния регистър по ЗПП, воден от този съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2