О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 10,05,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 235 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 908/10.ІІІ.10 г. на „Б” ЕООД – гр. М., подадена против въззивното определение № 36 на Врачанския ОС, ГК, от 19.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 8/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во, срещу протоколното определение на Районен съд – гр. М., държано в с.з. на 18. ХІІ.2009 г. по гр. д. г.: относно отказ да бъде възстановен срок за обжалване на постановеното по това дело решение № 200/27.VІІ.2009 г.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на процесуалния закон, поради това, че то било немотивирано: без промяната в правната квалификация на иска, дадена от първостепенния съд, да е преценявана като особено, непредвидено обстоятелство, което този търговец не е могъл да преодолее.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК дружеството частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Врачанският ОС се е произнесъл „по съществен процесуалноправен спор, касаещ допустимостта на промяната на правната квалификация на процесуалното положение на страните пред различни инстанции по един правен спор, вредите, които това нанася на страните в процеса и блокирането на единствения останал способ за защита на законните права на пострадалото от това лице”. Като се поддържа, че съдебната практика „по отношение на сходни или идентични казуси е бедна”, в изложението се претендира, че произнасянето на ВКС „по този съществен процесуалноправен спор” щяло да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото „като цяло”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК едноличният търговец ответник по частната касационна жалба Р. К. П. от гр. М., област Враца, действащ с фирмата „П”, писмено е възразил чрез процесуалния си представител адв. С от АК-Враца както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването, изложено от дружеството частен касатор.
Ответната по частната касационна жалба община М. не е ангажирала становище на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакването, изложено от ЕООД частен касатор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Врачанския ОС, частната касационна жалба на „Б” ЕООД със седалище и адрес на управление в този град ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСТГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо правно основание за допускане на касационното обжалване, което би било налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В тази връзка предпоставката по т. 3 на чл. 290, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване е налице, когато разглеждането на надлежно релевирания в изложението на касатора правен въпрос би допринесло „за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия”, а за развитие на правото това разглеждане на процесуалноправния въпрос ще е от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В настоящия случай частният касатор „Б” ЕООД твърди, че въззивната инстанция се е произнесла по процесуалноправен въпрос, по който съдебната практика била оскъдна. Разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК обаче, не се различава принципно от правилото на чл. 37, ал. 1 ГПК /отм./, а по приложение на последното в продължение на повече от половин век е натрупана изобилна съдебна практика, която е непротиворечива в разбирането, че релевантните за уважаване на искане за възстановяване на срок обстоятелства са винаги външни спрямо съдържанието на съдебния акт, който не е бил атакуван в законоустановения преклузивен срок: като природни стихии, внезапно тежко заболяване на страната и пр. Освен, че не е налице изменение в законодателството по отношение представата, че релевантните /особени и непредвидени/ обстоятелства са по начало преодолими, не е налице каквато и да промяна в обществените условия, която да обуславя разбиране, различно от възприетото от законодателя.
С оглед всичко изложено се налага извод, че в настоящия случай не е налице предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 36 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 19.І.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 8/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2