О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 667
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 472 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 4357/5.V.2010 г. на П. А. Г. от Р. , подадена чрез процесуалния му представител адв. В от АК Р. против определение № 39 на тричленен състав на ВКС, ТК, Второ отделение, от 15.ІV.2010 г., постановено по т. дело № 1116/09 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба на Г. срещу въззивното решение № 313 на Русенския ОС, ГК, от 9. Х.2009 г. по гр. д. № 596/09 г.
Оплакванията на частния жалбоподател П. А. Г. са за необоснованост и постановяване на атакуваното определение на тричленния състав на ВКС в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира отменяването му и връщане на делото на първоначалния с-в на ВКС: за продължаване на производството по предявената касационна жалба, както и да му бъдат присъдени разноски за настоящето дело, вкл. адвокатско възнаграждение. Инвокирани са доводи, че обжалваемият му интерес бил всъщност в размер на сумата 1 060.53 лв., т.е. надхвърлял законоустановения минимум по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което касационната му жалба срещу въззивното решение на Русенския ОС за отхвърляне на неговия отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ следвало да бъде допусната и разгледана по същество.
Ответното по частната жалба „Т” ЕАД – гр. Р. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение на ВКС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в образуваното пред тричленен състав на ВКС производство по чл. 288 ГПК частната жалба на П. А. Г. от Р. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Разноските по делото, вкл. и платеното от страна на „Т” ЕАД – гр. Р. юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 237, б. „к” ГПК /отм./-във вр. чл. 154, ал. 1 ЗЕ по снабдяването на това д-во с изп. лист срещу длъжника Г. , не се включват в пределите на спорния предмет, очертан от предявените от него срещу търговеца в обективно кумулативно съединение два отрицателни установителни иска с правно основание по чл. 254 ГПК /отм./. В този смисъл са и задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС. Следователно действителният обжалваем интерес на Г. не надхвърля размера на първия от исковете му, възлизащ на 833.53 лв. Законосъобразно тричленният състав на ВКС е посочил, че в образуваното пред него пр-во по чл. 288 ГПК, преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК – за размера на обжалваемия интерес по делото, не може да се прави посредством прилагане правилото на чл. 55, ал. 3 от отменения процесуален закон за определяне цена на иск /при предявени няколко иска с една искова молба/. Напротив, съгласно сега действащото правило на чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск.
С оглед изложеното се налага извод, че конкретния обжалваем интерес на Г. по делото е бил определен правилно по размер, след като тричленният състав на ВКС, постановил атакуваното определение, се е абстрахирал от неотносимите към случая правила за определяне на дължимата държавна такса при обективното кумулативно съединение на искове.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 39 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение от 15.ІV.2010 г., постановено по т. дело № 1116/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2