О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 722 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4069/5.VІ.2008 г. на П. С. К. от с. О., община Ст. З. , подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. М от АК- П. , против онази част от решение № 78 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 15.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 217/07 г., с която, като неоснователен и недоказан, е бил отхвърлен иска на настоящия касатор за присъждане на обезщетение за претърпените от него, като възходящ родственик, неимуществени вреди вследствие смъртта на малолетния М. П. С. при ПТП, настъпило на 16.VІІІ.2004 г.
Оплакванията на касатора П. К. са за постановяване на въззивното решение /в атакуваната негова отхвърлителна част/ в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поради това той претендира частичната му отмяна и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тази негова искова претенция срещу Г. ф. -София да се уважи в предявения й размер.
Обосновавайки приложното поле на касационното обжалване в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на жалбата, касаторът К. изтъква, че САС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос: досежно активната материалноправна легитимация на лицата, попадащи в кръга от близките, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при причинена смърт, който в случая е бил решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, а едновременно с това е релевантен както за точното прилагане на закона, така и от значение за развитие на правото въобще – предпоставки по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, чието наличие би обосновало приложно поле на касационното обжалване.
В своя писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. ф. -София е изразил становище чрез процесуалния си представител юрисконсулта Д. К. , че не следва да се допуска касационото обжалване на постановеното от САС решение в атакуваната негова отхвърлителна част, тъй като позоваването на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК било извършено бланкетно, а и по същество оплакванията, изложени в жалбата на К. , били изцяло неоснователни и затова тя следвало да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на П. С. К. от с. О., С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията за това да се допусне касационно обжалване на атакуваната с нея отхвърлителна част от въззивното решение на САС от 15.ІV.2008 г., постановено по гр.д. № 217/08 г. са следните:
В противоречие със задължителната практика на ВКС /респ. на ВС-до 1996 г./, т.е. при наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, е бил разрешен от въззивния съд същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос относно активната материалноправна легитимация на лицата, попадащи в кръга на близките, които имат правото на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. ІІІ-2 /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ на ППВС № 5/24. ХІ.1969 г., в този кръг от активно легитимирани лица попадат и възходящите на починалия, като във всички случаи решаващият съд следва да изхожда от критерия за справедливост при преценката си дали един ищец е легитимиран или не да получи такова обезщетение. Конкретното прилагане на такава широка преценка по необходимост означава, че следва да се провежда разграничение между установеност на произхода /на починалото лице/ – в смисъла на неговата известност, от една страна и, от друга – самото доказване на този факт: в процесуален и правно-технически смисъл. Ноторно е, че семейното ни право различава два вида произход, в зависимост от това дали майката, родила детето, и бащата, от когото то е било заченато, са в брак, или не са в брак. Докато в процесния случай въззивният съд с категоричност е приел, че „качеството на баща” следвало непременно да се установи при условията на т.нар. „пълно главно доказване”, т.е. с писмени доказателства, каквито обаче по делото липсвали: с представеното удостоверение за смъртта и наследниците на майката на загиналото дете М се установявало единствено обстоятелството, че починалият малолетен е наследник на своята майка, но не и че ищеца – неин съпруг /и затова също неин наследник по закон/ – същевременно е и баща на същото това дете, записано в регистрите за гражданско състояние с бащино име П. и фамилно – съответно бащиното на касатора П. С. К. Per argumentum a contrario от текста на чл. 15 от Закона за гражданската регистрация, починалото дете М очевидно е имало приживе установеност на своя произход по баща.
Отделно от горното, процесуалния аспект на така въведеният от касатора съществен материалноправен въпрос се проявява в това, че защитното възражение на ответника по иска за неимуществени вреди Г. ф. -София, /което по естеството си е оспорване на бащинство/, е било за първи път релевирано пред въззивната инстанция, като такова по основателността на тази искова претенция въобще – без обаче да се държи сметка, че въззивната жалба на ГФ е била насочена единствено срещу частта от първоинстанционното решение, „с която претенцията на ищците е уважена за сумата над 55 000 лв.” Въззивният съд обаче е имал и задължението по чл. 25 ГПК /отм./ служебно да следи във всяко положение на делото налице ли е законна представителна власт, респ. на съгласие на родителя за предявяване на иска, така че по инвокираният във въззивната жалба на ГФ-София довод, че и непълнолетната ищца Б. С. едва ли е дете на П. С. К., с чието съгласие тя все пак е предявила иска по чл. 88 ЗЗ /отм./ на 27.ІХ.2005 г., САС е могъл с категоричност да се увери в легитимността на властта, по силата на която настоящият касатор е могъл да представлява малолетните Й. , С. , Д. и С. , респ. да изразява съгласие за предприетите от Б. П. С. процесуални действия. При констатациите на САС, че, от една страна, липсвали доказателства по делото П. С. К. да е баща на починалия М. П. С. , а, от друга – че имало въведен спор с възражението на въззивника ГФ-София, което обаче обхваща и връзката между настоящия касатор и ищцата Б. С. , задължителната проверка по чл. 25, ал. 2 ГПК /отм./ би имала за свой резултат надлежното произнасяне по съществения въпрос: попада ли П. С. К. в кръга от лица по ППВС № 5/24. ХІ.1969 г., имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на малолетния М. П. С.
С оглед констатацията, че е налице предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обосноваваща надлежно приложно поле на касационното обжалване, не следва да се обсъжда дали е налице и предпоставката по т. 3 на същия законов текст. Тъй като настоящият касатор е бил освободен от заплащане на държавна такса при условията на чл. 63, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, касационно обжалване на въззивното решение, постановено от САС, в неговата атакувана от К. отхвърлителна част, ще следва да се допусне без последният да внася такава д.т. върху цената на исковете, предявени срещу Г. ф. -София.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 15.ІV.2008 г., постановено по гр. д. № 217/07 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която искът на П. С. К. от с. О., С. с правно основание по чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./, предявен в негово лично качество срещу Г. ф. -София за присъждане на сума в размер на 30 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на малолетния М. П. С. при ПТП, настъпило на 16.VІІІ.2004 г., е бил отхвърлен – като неоснователен и недоказан.
Делото да се докладва на председателя на Първо отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, І-во отделение, постановено по търг. дело № 722 по описа за 2008 г.