О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 21,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 505 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. чл. 28 КМЧП.
Образувано е по частната касационна жалба на „Б” ЕООД-гр. Смолян с вх. № 2159/12.ІV.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. С от АК- С. , против определение № 435 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 29.ІІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 311/2010 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 164 на Смолянския ОС от 11. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 164/09 г. С последното, в пр-во по реда на чл. 28 от кодекса за международно частно право относно служебна проверка за международна компетентност, този първостепенен съд е приел, че е международно компетентен да се произнесе по съществото на иска, предявен от немското „К” Г. срещу търговеца настоящ частен касатор, отхвърляйки молбата на последния за отвод на българския съд и за изпращане на образуваното по тази искова молба дело по подсъдност на съда в град М., С. Р. В.
Оплакването на търговеца частен касатор е за неправилност на атакуваното въззивно определение във връзка с международната компетентност, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че „от съображения за добро правосъдие е много по-разумно един спор, произтичащ от договор сключен в Германия и уреждан от немските материални и процесуални закони с ищец, регистриран там, да се разгледа от съответния германски съд”.
В изложението си по чл.284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „Б” ЕООД-гр. Смолян обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното определение Пловдивският апелативен съд се е „произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото”, свеждащ се до това, че между страните по договора била постигната уговорка отношенията им по него да се определят от германското право, а при възникване на спор той да бъде възложен на чуждестранен съд.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната касационна жалба „К” Г. – писмено е възразило чрез своя процесуален представител адв. В от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност, изложено от българския търговец частен касатор.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на „Б” ЕООД-гр. Смолян ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 28 КМЧП определението на първостепенния съд, постановено в хода на неговата служебна проверка за международна компетентност, подлежи както на въззивно, така и на касационно обжалване – независимо от това дали констатира нейното наличие или липса, но пред ВКС инстанционният контрол е възможен само при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се касае за нарочно уредена служебна процедура, т.е. „производство” – по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, в която постановеното въззивно определение „дава разрешение по същество” на повдигнатия въпрос за международната компетентност на български съд.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или в обществените условия, а за развитието на правото: когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде осъвременена – предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени. Ето защо точното прилагане на закона, както и развитието на правото – по смисъл на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се схващат като формиращи едно общо правно основание за допустимост на касационното обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В конкретната хипотеза не съществува неяснота по отношение регламентацията на общата международна компетентност на българските съдилища в разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 15 КМЧП (Обн. ДВ, бр. 42 от 17.V.2005 г.), а когато е налице такава, не могат да се слушат доводи на плоскостта на приложението на чл. 22 КМЧП.
В заключение, налице е и „практика на ВКС” – по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и цитираното по-горе ТР на ОСГТК на ВКС, тъй като със свое решение по чл. 290 ГПК състав на Второ отделение от ТК на този съд (№ 208/25.ІІ.10 г. по т.д. № 635/08 г.) e приел, че не е нищожно съответното въззивно решение, постановено по иск, предявен „от регистрирано по националното ни законодателство търговско дружество”, съгласно чл. 4, ал. 1 т. 1 и чл. 15 КМЧП.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 29.ІІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 311/2010 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Смолянския ОС – за по-нататъшни процесуални действия по исковата молба с вх. № 4313/13. ХІ.2009 г. на „К” Г. , Федерална република Германия, подадена срещу „Б” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 505 по описа за 2010 г.