О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 04.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 389 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „П” ООД-гр. Смолян, подадена против определение № 845 на Софийския градски съд, ГК, от 22. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 3739/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу първоинстанционно определение № 76 на СРС, ГК, 35-ти с-в, от з.з. на 11.VІІ.2008 г. по гр.д. № 15300/06 г. – за оставянето й без разглеждане /като процесуално недопустима/ на молбата на същия търговец за отмяна, на основание чл. 321 ГПК, на допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание по чл 19, ал. 3 ЗЗД, който „Т” ЕО. със седалище в София следвало да предяви в 30-дневен срок от датата на този съдебен акт срещу лицата И. И. Г. и В. Н. Г. от същия град. Решаващото съображение на СГС е било, че дружеството не е било страна в обезпечителния процес.
Единственото оплакване на частния жалбоподател „П” ООД-гр. Смолян е за постановяване на обжалваното определение на СГС в нарушение с материалния закон, поради което този търговец претендира отменяването му.
Ответниците по частната жалба и страни в обезпечителното производство: „Т” ЕООД-София, така както и И. и В. Г. от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложеното в жалбата на „П” ООД-гр. Смолян оплакване за неправилност на атакуваното определение на СГС.
В изложението си, изготвено от процесуалния му представител адв. Б от АК- С. , обосноваващо наличието на предпоставката по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасяща се до една от трите възможни хипотези, влизащи в приложното поле на касационното обжалване, жалбоподателят „П” О. – гр. С. излага, че с атакуваното свое определение СГС се е произнесъл „по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата”, което било: „касационно основание за отмяна за обжалвания съдебен акт”. В тази насока частният жалбоподател се позовава на три определения, постановени във въззивни производства от състави на окръжен и апелативни съдилища в страната, както следва: 1/ Определение от 16.І.07 г. на ОС-В. Търново по гр. д. № 340/07 г.; 2/ Определение № 97/4.V.06 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 222/06 г.; 3/ Определение от 5.VІ.2001 г. на САС, ГК, 3-и с-в по гр. д. № 955/2000 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в производството пред СГС, частната жалба на „П” ООД-гр. Смолян ще следва да се преценява като процесуално допустима. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
В нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице касационно основание за отмяна на обжалваното от „П” ООД-гр. Смолян определение. Напротив, основание за касиране на атакуваното от д-вото определение е това по чл. 281, т. 1, предл. І-во ГПК: твърдяното от търговеца нарушение на материалния закон. В конкретния случай търговецът-частен жалбоподател не е посочил главното основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното от него определение на СГС, тъй като не е посочил кой е същественият материалноправен въпрос, по който този съд да се е произнесъл и точно той да е бил решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Потвърждавайки преграждащото по-нататъшния ход на делото първоинстанционно определение, СГС всъщност се е произнесъл по един процесуалноправен /а не материалноправен/ въпрос: този за процесуалната легитимация на „П” ООД-гр. Смолян да претендира – като едно трето лице – отмяна на обезпечение на бъдещ иск, допуснато по реда на чл. 309 ГПК /отм./, споделяйки в тази насока мотивите на първостепенния съд и позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в определение № 273/03 г. на ІV-то г.о. Последното изрично е в смисъл, че третите на обезпечителното производство лица не могат да се легитимират активно по този вид искове /които са били надлежно обезпечени/ и поради това нямат качеството на „заинтересована страна” – по смисъла на чл. 321, ал. 1 във вр. чл. 317, ал. 1 ГПК /отм./, респ. на чл. 398, ал. 1 ГПК от сега действащия процесуален закон. Впрочем и понятието „заинтересована страна” има процесуалноправно /а не материалноправно/ естество и съдържанието му се извежда посредством систематичното тълкуване на цитираната разпоредба във връзката и с текста на чл. 317, ал. 1 ГПК /отм./. В равна степен това се отнася и в релацията на разпоредбите на чл. 402, ал. 1 и чл. 398, ал. 1 от действащия понастоящем ГПК /в сила от 1.ІІІ.2008 г./.
С оглед изложеното касационно обжалване на атакуваното с частната жалба на „П” ООД-гр. Смолян определение на СГС не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 845 на Софийския градски съд, ГК, от 22. Х.2008 г., постановено по гр. д. № 3739/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 389 по описа за 2008 г.