Р Е Ш Е Н И Е
№ 598
гр. София, 03.12.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..и в присъствието на прокурора ……………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 343 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ – във вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (в сила от 1.ІІІ.2008 г.).
Образувано е по касационната жалба на едноличния търговец Р. В. Б. от с. Т., община А., област Б. /осъществяващ стопанска дейност с фирмата „Витоша`91-Р. Бочуков/, подадена против осъдителната част на въззивното решение № 274 на Бургаския ОС, ГК, от 4.ІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 852/07 г., с която, на основание чл. 45 ЗЗД, този Е. е бил осъден да заплати на В. Й. М. от с. Ч., област Б. сума в размер на 5 520 лв. „като обезщетение за наем за нанесени щети в резултат на неправомерното ползване на собствения на М. имот – склад за фуражни компоненти с открита и закрита площ от общо 585 кв.м. в периода от 20.VІІ.2000 г. и до 20.V.05 г., ведно с 594.46 лв. съдебно-деловодни разноски. Като необжалвано, първоинстанционното решение на А. РС е влязло в сила в останалата му част, с която искът на М. срещу Е. Р. Б. е бил отхвърлен за разликата от 5 520 лв. и до пълния предявен размер от 7 800 лв., ведно с присъждане на 146.15 лв. съдебно-деловодни разноски в полза на Е. Р. Б. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./.
Оплакванията на касатора Е. Р. В. Б. са за неправилност на въззивното решение на Бургаския ОС в атакуваната негова осъдителна част. С твърдения за незаконосъобразност и допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствени правила, изразено в необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, касаторът претендира отменяване на това решение в обжалваната му част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който искът на М. за обезщетение да се отхвърли изцяло, ведно с присъждане на направените от Е. съдебно-деловодни разноски в трите инстанции.
Ответникът по касация В. Й. М. от с. Ч., област Б. не е ангажирал становище по основателността на оплакванията в жалбата на Е. Р. Б.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като намира, че касационната жалба на Е. Р. В. Б. е постъпила в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./, подадена е от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския окръжен съд, имаща поради това интерес и право на обжалване и като насочена към атакуване на негов валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, счита, че тя ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В обжалваната му част въззивното решение на Бургаския ОС е постановено както в нарушение на материалния закон, така и при допуснато съществено нарушаване на съдопроизводствени правила.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба на М. срещу ЕТ-настоящ касатор е, че първият е претендирал от втория обезщетение за това, че неоснователно е бил лишен от ползването на един свой недвижим имот, като по размер то следвало да бъде присъдено за посочения период от общо 58 месеца като равностойност на наема, който иначе Е. би следвало да му заплаща. Вместо това въззивната инстанция безкритично е споделила решаващите правни изводи на първостепенния съд, приемайки на свой ред, че исковата претенция, с която е сезирана, била с правно основание по чл. 45 ЗЗД. Така сумата, в размер на която този иск е бил уважен, се е оказала „обезщетение за наем за нанесените щети в резултат на неправомерното ползване на собствения на ищеца имот за периода от 20.VІІ.2000 г. и до 20.V.2005 г.”, което поведение изрично е било квалифицирано като „деликтно, увреждащо правата на собственика с лишаването му от възможността да ползва имота си в пълен обем, т.е. непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД”.
Институтът на непозволеното увреждане и този на неоснователното обогатяване обаче, са два съвсем различни източника на облигационни отношения. В случая въззивната инстанция погрешно е възприела фактическата обстановка по делото, доколкото исковата претенция на М. е имала за свой предмет връщането на спестен от Е. разход за ползване на собствения му имот в течение на исковия период, която поради това е била ориентирана по размер към пазарната наемна цена. Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. І-во ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. При въведеното от М. твърдение, че облигационната му претенция се предшества „от успешно проведен ревандикационен иск” срещу ЕТ-настоящ касатор, въззивният съд е следвало да разграничи поставя ли се въпрос за връщане на т.нар. граждански плод /по смисъла на чл. 93 ЗС/, а на тази плоскост – и разрешението, произтичащо от нормата на чл. 57 ЗЗД, че когато се дължи връщането на определена вещ, получателят дължи плодовете, но „от момента на поканването”. Допълнително съображение в тази насока намира нормативна опора в правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, от което – по аргумент за по-силното основание – следва, че онова, което М. е претендирал е не друго, а „обезщетение за ползата от която е бил лишен”. Бургаският ОС, който е разгледал същия облигационен иск, погрешно квалифицирайки го по чл. 45 ЗЗД, не е обсъдил в мотивите на решението си правното значение на „момента на поискването”, което е рефлектирало и по отношение на изводите му по направеното от ответника по тази претенция възражение за погасителна давност. По отношение постъпилото ведно с исковата молба уточнение на размера на исковата претенция /като вместо за 9000 лв., същата да се счита предявена за 7 800 лв./ решаващият съд не е изложил съображения защо едновременно с това възприема исков период, който е с 2 месеца по-къс от първоначално заявеният такъв, чиято продължителност е била точно 60 месеца: от 20.VІІ.2000 г. и до 20.VІІ.2005 г. Същевременно въобще не са били обсъдени от въззивния съд и данните по делото /стр. 3 от мотивите към окончателното Р. № 2044/28.І.05 г. на ВКС, ІV-то г.о., постановено по гр. д. № 1539/03 г./, че всъщност ищецът В. М. не е предявявал ревандикационен иск и за сградите, предмет на двата процесни договора от 15.V.1996 г. и от 6.VІ.1996 г., което има пряко значение досежно основанието на търсеното в случая обезщетение: за ползване на сграда, представляваща склад за фуражни компоненти с обща площ от 585 кв.м., от които 224 кв. м. застроени, а разликата от 361 кв.м. „прилежаща площ” – по смисъла на чл. 64 ЗС. Напротив, вместо посоченото решение на касационната инстанция, което е с окончателен характер по вещния спор /арг. чл. 219, б. „а” ГПК-отм./, въззивният съд се е ограничил с позоваване в мотивите си единствено на резултата от предходното решение № 32/6.ІІІ.2003 г. на Бургаския ОС, постановено във въззивното производство по гр. д. № 1653/02 г. Ако въззивният съд не бе допуснал всички тези съществени нарушения на съдопроизводствени правила /чл. 188 ГПК-отм./, той в краойна сметка би достигнал до решаващи правни изводи, различни от залегналите в мотивите на обжалваното в осъдителната му част решение по спора.
С оглед изложеното касационната жалба на Е. Р. В. Б. от с. Т., община А., област Б. ще следва да бъде уважена, като в обжалваната му осъдителна част въззивното решение на Бургаския ОС се отмени и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този въззивен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1, предл. 3-то ГПК /отм./, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 274 на Бургаския окръжен съд, ГК, от 4.ІІ.2008 г., постановено по гр. д. № 852/07 г. В ЧАСТТА, с която, на основание чл. 45 ЗЗД, Е. Р. В. Б. от с. Т., община А., област Б. е бил осъдени да заплати на В. Й. М. от с. Ч., област Б. сума в размер на 5 520 лв. „като обезщетение за наем за периода от 20.VІІ.2000 г. и до 20.V.2005 г.”, ведно с 594.46 лв. съдебно-деловодни разноски.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2