О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 04.02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 335 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 396 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „О” ООД-гр. Смолян, подадена против определение № 576 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 17.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 909/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу издадено по реда на чл. 390 ГПК първоинстанционно определение № 76 на Смолянския ОС по гр. д. № 88/2008 г. – за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание по чл 74, ал. 1 ТЗ, който търговецът „С” Л. , И. , със седалище в Република П. , следвало да предяви в едномесечен срок от датата на този съдебен акт, посредством „спиране на вписванията в търговския регистър по партидатата на „О” О. гр. С. на заявените във връзка с проведеното на 23.V.2008 г. Общо събрание и решенията му обстоятелства”.
Оплакванията на „О” ООД-гр. Смолян са за постановяване на обжалваното въззивно определение в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /последното: доколкото било изрично указано, че този съдебен акт не подлежи на обжалване и пред ВКС/. Поради това търговецът-частен жалбоподател претендира отменяването му, ведно „с всички законни последици”.
Ответното по частната касационна жалба „С” Л. , И. , с регистрация в П. не е ангажирало становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените в жалбата на „О” ООД-гр. Смолян оплаквания за неправилност на атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд.
Считайки, че атакуваното от него въззивно определение е от категорията на тези по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, частният касатор е изготвил чрез процесуалния си представител адв. К. Х. от АК- В. изложение, обосноваващо наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се до приложното поле на касационното обжалване. В него „О” О. – гр. С. излага, че атакуваното определение било постановено както в противоречие с практиката на ВКС, изразена в задължителната за съдилищата в Републиката постановка по т. 10 от ТР № 1 от 6. ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС, а същевременно, доколкото по новия процесуален ред обезпечителното производство не било вече привременна мярка, то налице била и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар частната касационна жалба на „О” ООД-гр. Смолян да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е била подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, тя е процесуално недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните:
В конкретната хипотеза атакуваното определение на Пловдивския апелативен съд има за свой предмет оставянето без уважение на частна жалба на търговеца-настоящ частен касатор срещу първоинстанционното определение за допускане обезпечение на бъдещ иск, с което е била наложена „привременна мярка”: спиране вписвания по партидата на „О” ООД-гр. Смолян на заявените във връзка с проведеното на 23.V.08 г. негово Общо събрание и решенията му обстоятелства. Въпросната мярката е затова привременна, тъй като има действие до приключване на исковото производство по бъдещия иск с правно основание по чл. 74, ал. 1 ТЗ с влязло в сила решение. Ако в дадения от първостепенния съд 1-месечен срок на молителя „С” Л. , И. с регистрация в П. този иск не бъде заведен, същият съд е длъжен служебно да отмени така допуснатото обезпечение /арг. чл. 390, ал. 2 ГПК/. Следователно не се касае до определение за даване разрешение по същество на друго производство, което въззивният съд да е направил за първи път. Напротив, доколкото разпоредбата на чл. 396 ГПК е аналогична на текста на чл. 315 ГПК /отм./, в пълна степен по отношение на този вид определения важат задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 6 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, отнасящи се до това, че касационната инстанция се произнася по жалби срещу такива актове само когато те са били постановени за първи път от въззивен съд. Правилно /законосъобразно/ в този смисъл Пловдивският апелативен съд изрично е посочил, че постановеният от него съдебен акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол.
Мотивиран от горното настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „О” ООД-гр. Смолян против определение № 576 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 17.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 909/08 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 335 по описа за 2008 г.