Определение №573 от 8.7.2010 по ч.пр. дело №388/388 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 573
София, 08,07,2010 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров
                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 388 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на фондацията „С” – София с вх. № 418/11. ХІІ.2009 г., подадена против определение № 273 на Бургаския апелативен съд, ГК, от з.з. на 10. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 215/09 г., с което е била оставена без разглеждане частната жалба на това юридическо лице с нестопанска цел срещу първоинстанционното определение № 160 на Ямболския ОС, ГК, от 24.VІІ.2009 г. по ч. гр. д. № 303/09 г.: за допускане на обезпечение, по реда на чл. 390 ГПК, на бъдещия осъдителен иск на „Р” А. – Ямбол против „Р” ООД – София за присъждане на сума в размер на 57 000 лв., като същото частно въззивно пр-во е било прекратено по отношение на Ф. „С” /настоящ частен жалбоподател/.
Оплакванията на фондацията частен жалбоподател са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното прекратително определение на Бургаския апелативен съд, като се инвокират доводи, че с него се преграждала възможността й тя – като едно трето за обезпечителния процес лице – да се брани срещу неоснователно наложения запор върху собствените й движими вещи, представляващ конкретната обезпечителна мярка, наложена от първостепенния съд по бъдещия осъдителен иск на „Р” А. – Ямбол срещу „Єє ООД – София. Противното означавало „собственикът на незаконосъобразно запорираното имущество да бъде принуден да чака приключването на бъдещ съдебен спор, по който не е страна, без да има право за упражнява правата, произтичащи от собствеността в/у запорираното имущество”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно производство пред Бургаския апелативен съд, частната жалба на фондация „С” – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Дори да е действителен собственик на конкретизираните в обезпечителната заповед движими вещи, като трето за обезпечителния процес лице фондацията „С” – София не може да се брани срещу допуснатото от първостепенния съд обезпечение посредством жалба срещу този негов акт. Правилно /законосъобразно/ Бургаският апелативен съд е посочил в атакуваното свое прекратително определение, че след като за ответника в обезпечителния процес /РИК „С” ООД – София/ срокът за обжалване на определението по обезпечение на бъдещия иск на „Р” А. – Ямбол започва да тече „от деня, в който му е връчено съобщение за наложеното обезпечение от съдебния изпълнител”, не съществува някаква „по-ранна” процесуална възможност обжалване на наложената обезпечителна мярка да се предприеме от страна на което и да е трето заинтересовано лице. Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК такова трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител /по извършване на опис, оценка и предаване на движимите вещи за пазене/, но само при условие, че към деня на запора същите тези вещи са се намирали в негово владение. По изричното признание на настоящия частен жалбоподател обаче, посочените в обезпечителната заповед на Ямболския ОС движими вещи не се намират в негово владение. Ирелевантни при това положение са житейските съображения на фондацията частен жалбоподател за ограничаване надлежното упражняване на правото й на собственост.
В заключение, независимо от приложеното към нея изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящата частна жалба няма характера на „касационна”, поради което не следва да бъде обсъждано наличието на приложно поле на касационното обжалване /арг. чл. 280, ал. 3 ГПК/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273 на Бургаския апелативен съд, ГК, от з.з. на 10. ХІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 215/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която е било прекратено пр-вото по делото по отношение на фондация „С” – София.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top