О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 25,06,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 317 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „М” ЕО. – София с вх. № 1586/17.ІІІ.2010 г., подадена чрез процесуалния представител на този търговец адв. А от САК срещу определение № 239 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 24.ІІ.2010 г. по ч. гр. д. № 156/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 3* на Пловдивския ОС от 30. ХІІ.2009 г. по гр. д. № 3012/09 г. С последното е била оставена без разглеждане жалба на „М” ЕО. – София против т. нар. „действия” на ЧСИ А. А. с рег. № 757 по С. на КЧСИ по изп. дело № 00219/2009 г. и с р-н на действие съвпадащ с юрисдикцията на Пловдивския ОС, изразяващи се в неговото бездействие по отношение на задължение, произтичащо от „запорно съобщение № 05383/19.VІ.2009 г. на ЧСИ П. ”.
Оплакванията на дружеството частен касатор са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдел задължен ЧСИ А. А. да изпълни процесуалното си задължение „като преведе всички събрани суми по образуваното при него изп. д. № 00219/2009 г. по изп. дело № 00031/2007 г. по описа на ЧСИ К. П. в съответствие със запорно съобщение № 0* от 19.VІ.2009 г. на ЧСИ П. за налагане на запор на вземането на „М” ЕО. по изпълнително дело № 0021/2009 г. по описа на ЧСИ А. А.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният касатор „М” ЕО. – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос „кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване от страна на длъжника съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК”, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, защото налице била връзка между цитирания текст и този на чл. 463 ГПК, когато до незаконосъобразно разпределение се стигало в резултат на отказ на съответния съдебен изпълнител да изпълни определено свое задължение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, частната касационна жалба на „М” ЕО. – София ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да бъде обсъждано наличието на приложно поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 3/12.VІІ.2005 г. на ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. Изяснено е, че щом в правомощията на окръжния съд не е включена процесуалната възможност същият сам да извърши дължимото валидно изпълнително действие, то и постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдебния изпълнител и е прекратено пр-вото по делото подлежи на последващ контрол за законност единствено пред съответния апелативен съд. Тези постановки са запазили задължителния си характер и след 1.ІІІ.2008 г., тъй като текстовете на чл.чл. 333, 334 и 335 ГПК /отм./ са идентични с тези на чл.чл. 436, 437 е 438 от сега действащия процесуален закон. Неправилното посочване от страна на състава на Пловдивския апелативен съд, че определението му подлежало на инстанционен контрол пред ВКС, не създава такава възможност, предвид окончателния характер на контролното пр-во, развило се по ч. гр. д. № 156/2010 г. по описа на този въззивен съд.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „М” ЕО. – София, подадена против определение № 239 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 24.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 156/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на търговеца частен касатор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 317 по описа за 2010 г.