Определение №668 от 21.7.2010 по ч.пр. дело №523/523 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 668
София, 21,07,2010 г.
 
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Никола Хитров
                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 523 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. Г. И. от гр. Лом с вх. № А-496/8.ІV.2010 г., подадена против въззивното определение на Монтанския ОС, ГК, от 23.ІІІ.2010 г., постановено по гр. д. № 298/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на наследодателката й Е. Ц. Сл. К. от гр. Л. на 9.VІІІ.2009 г./ срещу първоинстанционното прекратително определение № 302 на Ломския РС от 21.V.2009 г. по гр. д. № 307/09 г. С последното – на основание чл. 130 ГПК – е била върната исковата молба на Е. Ц. С. К. от гр. Лом с вх. № 694/19.І.2009 г., тъй като е било прието, че съгласно чл. 15 ГПК и чл. 266, ал. 1 ДОПК образуваното по нея гр. д. не било подведомствено на Ломския РС.
Оплакванията на частната касаторка са за постановяване на атакуваното въззивно определение на Монтанския ОС както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това И. претендира касирането на този съдебен акт, а заедно с това и отменяване на Наказателно постановление № 1* от 25 май 2005 г., „с всички законови последици от това”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния й представител адв. Р. Б. от АК-Монтана и означено като Раздел „А” от настоящата ЧЖ, М. Г. И. обосновава приложно поле на касационното обжалване с това, че: съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС атакуваното определение на въззивния съд от 23.ІІІ.2010 г. „по своята същност представлява Определение за преграждане на производството”.
Ответникът по частната касационна жалба П. Г. П. от гр. Лом, конституиран заедно с частната касаторка в процеса пред въззивната инстанция като законен наследник /син/ на починалата ищца Ц. С. К. от гр. Лом, не е изразявал свое становище по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, постановено от Монтанския ОС по ч. гр. д. № 298/09 г., нито по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Монтанския ОС, частната касационна жалба на М. Г. И. от гр. Лом ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат „определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото”, но само ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ирелевантно е в конкретната хипотеза позоваването на частната касаторка върху задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 5 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС, щом като влезлият в сила на 1.ІІІ.2008 г. нов процесуален закон изрично допуска касационно обжалване на точно тази категория определения, постановени от въззивен съд, свързвайки вече факултативната възможност за осъществяване на касационния контрол с наличие на някоя от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в атакувания съдебен акт. Непосочването на този правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, а в настоящия случай дори бланкетно не е било посочено нито едно от допълнителните основания за това.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Монтанския окръжен съд, ГК, от 23.ІІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 298/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top