О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 08,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 399 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Р. „Н”- гр. Д., област С. , с вх. № 418/24.ІІІ.10 г., подадена против определение № 96 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 11.ІІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2010 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на този търговец срещу протоколното определение № 127 на Д. РС, държано в откритото с.з. на 27. Х.2009 г.: за прекратяване на образуваното пред него по иска с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК иск на М. Д. И. от с. Ч. с/у кооперацията първоинстанционно пр-во по гр. д. № 190/09 г., като резултат от настъпилата в течение на процеса смърт на ищеца.
Оплакванията на кооперацията частен касатор са както за неправилност на атакуваното определение на Силистренския ОС, поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, така и за неговата нищожност – като съдебен акт, постановен от незаконен съдебен състав. Инвокирани са доводи, че спрямо постановилата първоинстанционното прекратително определение районен съдия С. Х. „не било възникнало служебно правоотношение”, понеже решението на ВСС за назначаването й като съдия било своевременно обжалвано, а като е потвърдил този неин невалиден съдебен акт въззивният съд всъщност бил възпроизвел порока му и в своето определение. В тази връзка представителят на частния касатор представя решение № 3* на ВАС от 16.ІІІ.2010 г., постановено по адм. дело № 10737/09 г., образувано пож жалба срещу назначението на Х. за районен съдия в Д.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кооперацията частен касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със своя акт, потвърждаващ първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС за законност на състава на съда, като абсолютна предпоставка за валидността на обжалваното определение.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по частната касационна жалба Й. Ж. Х. от гр. Д. в процеса пред РС Д. като трето лице-помагач на страната на кооперацията ответник по иска с правно основание по чл. 58, ал. 1 ЗК/ писмено е възразила чрез процесуалния си представител адв. Ст. Д. от АК С. , както по допустимостта на касационното обжалване, така и по съществото на съдържащите се в ЧЖ оплаквания за неправилност и за нищожност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Силистренския ОС, частната касационна жалба на Р. „Н”-гр. Дулово ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е нищожен или недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта на определението ще се извърши с акта на последния по съществото на подадената частна касационна жалба.
Разгледана по същество частната касационна жалба на Р. „Н”-гр. Дулово, област С. е неоснователна.
Видно е от представеното от търговеца частен касатор влязло в сила решение на ВАС № 3411/16.ІІІ.2010 г., постановено по адм. дело № 10737/09 г., че с него е била отхвърлена жалбата на Н. М. Н. от гр. Ш. срещу решения №№ 1* и 17.9.5 по протокол № 32 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 27.ІХ.2009 г., с които този жалбоподател не е бил назначен за съдия в Районния съд на гр. Д., а на основание чл.чл. 160 и 186, ал. 3 ЗСВ на същата длъжност е била назначена С. Д. Х. Към датата на вземане на оспорените от Н. решения на ВСС е действал чл. 187 ЗСВ в редакцията му към ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г., т.е. с отменената вече втора алинея на цитирания текст, която е предвиждала, че при своевременно подадена жалба от заинтересован – т.е. по реда на ал. 1 на чл. 187 ЗСВ, „кандидатите не встъпват в длъжност”. Ето защо и по аргумент за противното, след датата 9.VІ.2009 г. е останала да важи заварената от горепосочената отмяна на ал. 2 на чл. 187 ЗСВ разпоредба на чл. 161, ал. 3, че „съдията започва изпълнението на служебните си задължения от встъпването си в длъжност”. Не е спорно обстоятелството, че на 27. Х.2009 г., когато е постановено обжалваното прекратителното определение на Д. районен съд, съдията С. Д. Х. е могла валидно да изпълнява служебните си задължения на основание встъпването си в длъжност като „районен съдия” в този първостепенен съд по силата на оспорените решения на ВСС от 27.ІХ.с.г., защото подаването на жалба от страна на заинтересования кандидат Н. М. Н. от гр. Ш. вече не се е ползвало със суспензивен ефект, какъвто обжалването на решения на ВСС по кадровите назначения иначе е имало, но само преди датата 9 юни 2009 г.
С оглед изложеното и поради това, че не се правят други доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение – освен тези за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, но все на плоскостта на приложението на чл. 187, ал. 2/отм./ ЗСВ, настоящата частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 96 на Силистренския ОС, ГК, от 11.ІІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2010 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение № 96 на Силистренския окръжен съд, ГК, от 11.ІІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 56/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 399 по описа за 2010 г.