О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570
София, 08,07,2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 393 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба на „Ц” АД – София с вх. № 468/25.ІІ.2010 г., подадена против определение № 337 на Софийския окръжен съд, ГК, от з.з. на 11.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 972/09 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на Б. срещу първоинстанционното определение № 222 на Ботевградския РС от 18.ІХ.2009 г. по ч. гр. д. № 507/09 г. С последното – на основание чл. 418 във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК – е било прекратено образуваното по същото дело заповедно пр-во и съответно е било върнато заявлението на Б. за издаване на заповед за изпълнение срещу починалия преди завеждане на делото длъжник Х. Д. Б. от с. В., Ботевградско, ведно с всички приложени към заявлението писмени доказателства.
Оплакванията на Б. частен касатор са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение на Софийския ОС, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който: „да се дадат указания за уважаване на подадената от ЦКБ АД молба за издаване на заповед за изпълнение”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на частната касационна жалба, подателят й „ЦКБ” АД – София обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със своя акт, потвърждаващ първоинстанционното прекратително определение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за допустимостта на заповедното пр-во в хипотеза, когато единият от длъжниците, „посочен в заповедта за изпълнение”, е починал към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Доколкото същият въпрос бил „предмет на нова регламентация, по която все още липсва съдебна практика” следвало да се приеме, че той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Софийския ОС, частната касационна жалба на „ЦКБ” АД – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение /или определение/ правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ-обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. /отм./; с тълкувателни решения на ОСГТК, на ОСГК, на ОСТК на ВКС или на решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В случая Б. частен касатор не се позовава на нито един такъв съдебен акт, представляващ „практика на ВКС” по смисъла на горецитирания текст от сега действащия процесуален закон. Напротив, налице е константна казуална практика на съставите на ВС от 1983 г. насам /след 1996 г.- на ВКС/, според която ако в деня на предявяване на иска ищецът или ответникът не съществуват, процесуалното правоотношение не може да възникне (4262-83-І, Сб. 88).
В конкретния случай не е налице и предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки по горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС свързва значимостта на релевирания от настоящия частен касатор процесуалноправен въпрос за точното прилагане на закона с това, разглеждането му от ВКС да допринася „за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия”, а кумулативното изискване на законодателя въпросът същевременно да е от значение за развитие на правото предпоставя законите да са непълни, неясни или противоречиви, така че да бъде създадена съдебна практика по прилагането им, респ. за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и в обществените условия промени. След като по отношение есенциалното съдържание за заявлението за издаване на заповед за изпълнение чл. 410, ал. 2 ГПК ясно препраща към изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, очевидно не се нуждае от осъвременяване заварената съдебна практика по процесуалноправния въпрос за допустимост на заповедно производство в хипотеза, когато един от посочените като солидарни длъжници е починал към датата на подаване на заявлението, т.е. разрешението следва да е идентично.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 337 на Софийския окръжен съд, ГК, от з.з. на 11.ІІ.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 972/09 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2