О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
13.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 3940 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. Д. А. против частта от решение от 16.05.2013 год. по гр.д.№ 4639 / 2013 год. на СГС, АО, ІІІ „б” състав , с характер на определение, с което е потвърдено връщането на исковата молба на Д. Д. А. против [фирма] , с правно основание чл.424 ГПК, поради недопустимост на иска за установяване недължими от ищеца на ответника суми от 9 289,04 евро – главница и 3 582,84 евро – лихва за които кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК . Жалбоподателят излага бланкетно доводи за неправилност на определението .
Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на касационната жалба, с довода че въззивното определение не е в противоречие с цитираните , в обосноваване на допълнителния селективен критерий , две определения на ВКС .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Жалбоподателят е осъден в качеството на поръчител по банков кредит , сключен между [фирма] и трето лице – длъжник, ведно с друго лице – поръчител по същото правоотношение, в заповедно производство по реда на чл. 417 т.2 ГПК . Жалбоподателят не е подал възражение по реда на чл.414 ГПК, за разлика от другия поръчител. В исковата молба твърди, че впоследствие, именно от другия поръчител / без да е получавал информация за това от банката – кредитор / , узнал ,че кредитът не е обслужван още през 2008 год. , т.е. по –рано от сочената от банката дата на настъпила предсрочна изискуемост – 02.09.2009 год. , предвид което е погасено правото на кредитора за удовлетворяване от поръчителя , при предпоставките на чл.147 ал.1 пр. първо ЗЗД , поради непредявен от кредитора , в 6 – месечен срок от момента на действително настъпила изискуемост на вземането , иск срещу поръчителя. Следователно твърдяното обстоятелство ,обосноваващо иска по чл. 424 ГПК не е самото погасяване правото на иск на кредитора спрямо поръчителя , а настъпила по-рано от твърдяната от кредитора предсрочна изискуемост на вземането му към длъжника .
Първоинстанционният съд, позовавайки се на определение на ВКС, задължителна съдебна практика, като постановено по чл. 274 ал.3 ГПК , е приел, че доколкото страната се позовава на качеството си на поръчител и накърнено право по чл.147 ал.1 пр.1 ЗЗД , както и на самите договор за кредит , договор за поръчителство – подадени със заявлението и призовка за доброволно изпълнение ,то липсват заявени нови обстоятелства и посочени нови писмени доказателства по смисъла на чл.424 ГПК, поради което искът е недопустим . Въззивният съд изцяло е споделил тези мотиви , по същество възпроизвеждащи мотивите на преждецитираното определение на ВКС .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК е поставен, в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК следния въпрос , конкретизиран от настоящия състав, в съответствие с правомощието му , съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : Преценката дали обстоятелството , заявено с иск по чл.424 ГПК , е от категорията , която разпоредбата има предвид , относима към допустимостта или към основателността на иска е ? Отнесен към обстоятелствената част на конкретния иск , въпросът се свежда до това твърдяното от ищеца настъпване на предсрочна изискуемост още през 2008 год., към момент спрямо който заявлението по чл. 417 т.2 ГПК следва изтичането на 6 – месечния преклузивен срок по чл.147 ал.1 пр. първо ЗЗД , обуславя ли формално твърдение за основание от категорията по чл. 424 ГПК и преценката дали е от категорията , предвидена в разпоредбата , преценка за допустимост или за основателност на иска е ? Жалбоподателят твърди , че така постановеното въззивно определение е в противоречие със задължителна практика на ВКС по този въпрос / опр.№ 591 от 28.06.2012 год. по ч.т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о. ВКС и опр. № 262 / 31.05.2013 год. по ч.т.д. № 2375 / 2013 год. на ІІ т.о. ВКС , постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК /. В същите определения, обаче, са застъпени различни становища в отговор на въпроса , дали преценката за формалната относимост на твърдяното обстоятелство / респ. писмено доказателство / към основанията по чл. 424 ГПК , т.е. дали изобщо е от естество да касае възникването, съществуването или погасяването на спорното право , е въпрос по допустимостта или по основателността на иска .Това противоречие / вкл. между конкретните две определения / е предпоставило допълване на предмета на т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК , с разпореждане от 13.06.2013 год. на Председателя на ВКС със следния правен въпрос : Обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение ?
Настоящият състав намира, че образуването на тълкувателно дело по така поставения , покриващ по смисъл формулирания от касатора, правен въпрос , обуславя спиране производството по делото, с оглед съобразяване решаването му от ОСГТК на ВКС, след което и в съответствие със същия съставът ще се произнесе и по допустимостта на касационното обжалване .
Водим от горното, на основание чл.229 т.7 вр. с чл.292 ГПК , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.т.д.№ 3940 / 2013 год. на І-во т.о. на ВКС до произнасяне решение по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС / конкретно по първи въпрос, включен в предмета на делото с разпореждане от 13.06.2013 год. на Председателя на ВКС /
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :