О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
[населено място] ,07,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и девети септември , през две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1813 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 19/ 14.03.2014 год. по т.д.№ 39/2014 год.на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 59 / 11.12.2013 год. на Сливенски окръжен съд ,постановено по т.д.№ 58 / 2013 год. . С потвърденото решение е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ,за установяване неплатежоспособността на [фирма] и откриване производство по несъстоятелност на дружеството. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.625 вр. с чл.608 ТЗ, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – недопуснато доказателствено искане на страната,направено с въззивната жалба,свързано с проверка истинността на констатациите на икономическата експертиза относно наличието на големи по размер вземания на ответника – длъжник към трети лица,обосновали високите – над единица – коефициенти за ликвидност на [фирма] и благоприятни коефициенти за автономност и финансова задлъжнялост.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение,констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Няма спор относно качеството на касатора –молител като кредитор, с вземане по търговска сделка спрямо ответника. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е счел, че са налице и двете,по начало алтернативни,а не кумулативно изискуеми, предпоставки за отхвърляне на молбата , съгласно чл.631 ТЗ. Съобразил е в тази връзка установените благоприятни за длъжника коефициенти на ликвидност,автономност и финансова задлъжнялост,съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, безспорно формиращи се и на базата на счетоводно отразени вземания на длъжника в значителен размер.С въззивната жалба молителят е поискал проверка на тяхното съществуване, чрез засичане в търговските книги на длъжниците на ответното дружество, но искането е оставено без уважение, поради невъзможност за изследване счетоводството на трети за процеса лица .В мотивите на съдебното решение съдът се е позовал и на липса на своевременно оспорване от страна на кредитора на редовността и истинността на счетоводните записвания на длъжника.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не е формулирал въпрос, макар да е цитирал изобилна съдебна практика по приложението на чл.625 вр. с чл.608 и чл.631 ТЗ.При това положение , прилагането на последната – като задължителна по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и казуална – по чл.280 ал.2 ГПК – остава на плоскостта на отговор на фактологичния,относим единствено към спора по конкретното дело въпрос : доказано ли е безспорно съществуването на вземанията на ответника спрямо трети лица.Дори да би бил изрично формулиран, в случая изводим от съдържанието на изложението по чл.284 ал.3 ГПК , фактологично обусловеният въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,макар последното да е възпроизведено обстойно в касационната жалба.Такъв въпрос предпоставя преценка за правилността на въззивното решение по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.
Необосноваването на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК изключва необходимостта,а и възможността за произнасяне по посочените допълнителни селективни критерии по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19/ 14.03.2014 год. по т.д.№ 39/2014 год.на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :