4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 730
[населено място] ,03,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1284 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1147 / 18.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 2 състав по гр.д.№ 626 / 2012 год., в частта , с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК , І отд. – 7 състав по гр.д.№ 8993 / 2009 год. ,за осъждане на касатора да заплати на всеки от ищците – Д. Й. и Д. Й. обезщетение за неимуществени вреди , на основание чл.226 ал.1 от КЗ, в размер на 110 000 лева . Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД – при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди , търпими от ищците , като родители на 31 годишният Й. Д. Й., починал при ПТП на 18.12.2008 год. , по вина на О. Л. М. – водач на застрахован при ЗД [фирма], по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , лек автомобил . Сочи и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК , предвид несъобразяване решението на въззивния съд с всички установени по делото обстоятелства и конкретно – с наличието на противоречащи си , според касатора, доказателства относно съществуването на застрахователно правоотношение с ответното дружество, като основание за завеждане на исковете срещу същото / разминаване в един от елементите на номера на рамата на автомобила в протокола за ПТП и съответно – в застрахователната полица / . Сочи приложима хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – противоречие на въззивното решение, при прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД , със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 год. , както и по приложението на чл. 235 ал.2 ГПК – с реш. № 362 / 15.07.2010 год. по гр.д.№ 536 / 2010 год. на ІІ г.о. на ВКС ; реш.№ 358 / 18.06.2010 год. по гр.д.№ 1183 / 2009 год. на ІІІ г.о. на ВКС; реш. № 72 / 12.03.2010 год. по гр.д.№ 905 / 2009 год. на ІІ г.о. на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответните страни – Д. Й. и Д. Й. – оспорват касационната жалба , като намират, че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване , тъй като не формулира правен въпрос , по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, а наведените от него доводи по нарушаването на чл.52 ЗЗД , респ. чл. 235 ал.2 ГПК , са относими към правилността на фактическите констатации по спора и адекватната им преценка за формиране правните изводи на съда , респ. по правилността на процесуалните му действия .
Конституираното в производството трето лице – помагач на ищците – Г. фонд – оспорва касационната жалба по идентични съображения .
Третото лице – помагач на страната на ответника – С. община – оспорва касационната жалба ,с формално твърдение за правилност на въззивното решение .
Третото лице – помагач на ответника – делинквента О. М. – не е взел становище по жалбата .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното :
Производството е образувано по искове на Д. Й. и Д. Й. , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ , за обезщетяване на неимуществени вреди , търпими от тях , като родители на 31 годишният Й. Д. Й., починал при ПТП на 18.12.2008 год. , по вина на О. Л. М. – водач на застрахован при ЗД [фирма], по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , лек автомобил, марка „ С. 3 Х „, с рег. [рег.номер на МПС] ,собственост на трето за спора лице . В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства , съдът е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 110 000 лева, за всеки от ищците ,отчитайки тежките психически и емоционални последици от смъртта на единственото им дете , обитавало с тях общо домакинство до не повече от година преди злополуката , грижило се и поддържало родителите си ,с които имало стабилна духовна връзка . Отчетена е ранната възраст на починалия и съответно загубената от родителите в негово лице и морална опора и подкрепа на старини . Касаторът твърди отчетена една единствена предпоставка при прилагане критерия за справедливост , но не е конкретизирал неотчетените такива , при това в полза на тезата му за недължимо в така присъдения , очевидно висок и като такъв увреждащ интереса му , размер .
Самостоятелно приложение по чл. 284 ал.3 ГПК липсва, но изложението на основанията за допускане на касационното обжалване е инкорпорирано в самата касационна жалба . В същото, обаче, не е формулиран конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Най – общо е посочено несъобразяване с указанията на ППВС № 4 / 1968 год. , при това без конкретизация на неотчетените обстоятелства , като ползващи касатора – застраховател, а не ответните страни – ищците , при прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД . Непосочването на конкретен въпрос, покриващ общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК – релевантен за спора и обусловил решаващите изводи на съда по определяне размера на дължимото обезщетение , е достатъчно за недопускане на касационното обжалване .
Идентично е разрешението и по соченото нарушение на чл. 235 ал.2 ГПК. Разминаването в елемент от рамата на автомобила в протокола за ПТП , спрямо изписването му в застрахователната полица , не е коментирано изрично , предвид липсата на спор, че застрахованият при ответното дружество автомобил / при идентични в двата противопоставени документа останали реквизити в индивидуализацията му – регистрационен номер и двигател /, е този с който е причинено ПТП ,в причинна връзка с което е настъпила и смъртта на Й. Й. и за което има влязла в сила присъда на наказателен съд . Протоколът за ПТП не е официален, свидетелстващ за действителната индивидуализация / регистрация / на увреждащия автомобил документ , предвид което меродавно е съответствието между индивидуализацията му по регистрационен талон и тази в застрахователната полица . Такова несъответствие не е противопоставено . Въззивният съд изрично се е позовал на тази липса на спор . Следователно , от фактическа страна не се касае за несъобразени релевантни обстоятелства по делото , а и да би било така, доводът е относим към основание по чл.281 т.3 ГПК – по правилността на въззивното решение, а не към основание за допускане на касационното обжалване . Правният въпрос следва винаги да е конкретен , ясен и точен, единствено подлежащ на уточняване от касационната инстанция , без правомощие на същата да го формулира вместо страната , както и да касае тълкуването и приложението на конкретна правна норма – в случая чл.235 ал.2 ГПК – извън конкретиката на спора, предпоставяйки общ и еднозначен отговор . Изложението на ЗД [фирма] не отговаря на преждепосочените условия .
В съответствие с гореизложеното , касационното обжалване не следва да бъде допуснато , като бъдат присъдени понесените от ответните главни страни разноски . Съгласно чл. 78 ал.10 ГПК на третото лице – помагач, доколкото е претендирано от Г. фонд , възмездяване на разноски не се дължи .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1147 / 18.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение – 2 състав по гр.д.№ 626 / 2012 год.
ОСЪЖДА ЗД [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал. 3 ГПК, да заплати на Д. Й. и Д. Й. , понесени за касационното производство разноски , в размер на 9 000 лева – адвокатско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :