4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 720
[населено място] ,01,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тридесети септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1365 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Д. Т. – А. „ против решение № 1745 / 05.11.2012 год. по т.д.№ 1385 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение – 3 състав , с което е потвърдено решение № 141 / 23.01.2012 год. по т.д. № 2117/2010 год. на Софийски градски съд , Търговско отделение – 7 състав . С потвърденото решение са отхвърлени исковете на касатора против ДФ „ З. „ за връщане на сумата от 118 124,80 лв. , първоначално отпусната и заплатена на касатора – ищец безвъзмездна финансова помощ по програма С. , последващо събрана му обратно , поради неизпълнение на чл.8.1 от сключения с Ф. договор , както и сумата от 24 333,90лв., заплатено от него обезщетение за забава върху предходната главница , съизмеримо с мораторната лихва върху същата от 08.12.2008 год. до 03.09.2010 год. . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , навеждайки доводи за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила – неизготвен доклад от въззивния съд, при липса на такъв изготвен и от първоинстанционния съд , с оглед което и останала неясна правната квалификация на разгледаните искове, приетите за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти ,останала неразпределена доказателствената тежест между страните в процеса за релевантни за изхода на спора обстоятелства . Около това основание касаторът аргументира основанията си за допускане на касационното обжалване , в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Ответната страна – ДФ „ З. „ – оспорва жалбата . Намира че в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът не обосновава основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като не сочи релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства, останали недоказани в причинност с твърдяното нарушение на въззивния съд по неизготвяне доклад по делото, в който смисъл не обосновава пропуска на съда като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия , първо търговско отделение , констатира че жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд , въззивния съд е приел, че е налице нарушение на чл .8.1 от сключения договор № 3345 / 02.10.2007 год., предвид кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитието на земеделието и селските райони в Република България / С. / с оферта , неизхождаща от посоченото като оферент търговско дружество . Цитирайки решение на ВКС , постановено по реда на чл.290 ГПК , за допустимо санкциониране нарушението на чл. 8.1 от договора и след изпълнението му, т.е. и на етап реализиран бизнес план , а не само до момента на одобряване на проекта , в която именно фаза са преценими изискуемите от Наредба № 16 / 18.05.2001 год. на М. на земеделието и горите три оферти, въззивният съд е счел, че отговорността на ищеца правилно е била ангажирана и предоставената му безвъзмездна финансова помощ събрана обратно, ведно с обезщетение за забава върху така предоставената сума . Липсват конкуриращи хипотези за предявяване на претенциите, освен като платени на ответника без основание . От една страна въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 8.1 не изисква вина у кандидатстващия , т.е. знание ,че ползваният документ е с невярно съдържание или е подправен , което по същество е извод за обективна , безвиновна отговорност – доколкото действително е бил ползван такъв документ . Последващо , обаче, е изложил и съображения за наличие на вина – за лошия избор на мандатаря – третото лице, чрез което ищецът твърди , че се е снабдил с офертата и спрямо което , при положена, дължима по-голяма от обикновената предвид конкретната процедура грижа , би могъл да установи липса на връзка с дружеството – оферент . В този смисъл е споделил извод за „ недобросъвестност „ на ищеца , въпреки че теоретично „ недобросъвестността „ предпоставя умисъл в поведението на страната , а не небрежност , каквато се обосновава паралелно с неполагането на дължимата грижа .
В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК касаторът е формулирал само процесуалноправни въпроси , в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, както следва : 1 / Представлява ли съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд липсата на доклад със съответното му, съгласно чл. 146 ГПК , съдържание ? и 2 / Има ли въззивният съд задължение , при нарушение на чл.146 ГПК от първоинстанционния съд, сам да изготви доклад по делото, с изискуемото съгласно чл.146 ГПК съдържание ?. В касационната жалба, а и в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът не е посочил конкретният факт или обстоятелство, релевантни за изхода на спора и ползващи го , останали недоказани , с оглед твърдяното процесуално нарушение, нито несъбрано , в резултат на процесуалното бездействие на съда по изготвянето на доклад , релевантно доказателствено средство. Макар формално да се е позовал на нарушението на чл. 146 ГПК на пръвоинстанционния съд , във въззивната си жалба касаторът отново не е посочил подлежащия на доказване релевантен факт , останал недоказан , предвид неуказана му доказателствена тежест в процеса , нито надлежно отправил в тази връзка конкретно доказателствено искане,при условията на чл.266 ал.3 вр. с чл.146 ГПК.
Доколкото първоинстанционният и въззивният съдилища действително не са изготвили доклад по делото , вторият от поставените въпроси / тъй като първият касае процесуалните действия на първоинстанционния съд и е неотносим към въззивното производство и постановеното въззивно решение , освен като предпоставка за твърдяното задължение на въззивния съд , не и като самостоятелно релевантен за изхода на спора въпрос , по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , но не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Цитираната и приложена съдебна практика действително еднозначно възприема неизготвянето на доклад от въззивния съд като процесуално нарушение ,но го санкционира като съществено само в случаи, в които в резултат на бездействието му е останал недоказан конкретен юридически факт / факти , релевантни за изхода на спора и от естество да обусловят различен от постановения правен резултат . По въпроса относно формалното задължение на въззивния съд за изготвяне на доклад е налице противоречива съдебна практика, обусловила и образуването на тълкувателно дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС . Решението по същото, обаче, е ирелевантно за настоящия спор. Аналогично на всяко друго процесуално нарушение, дори да би било формално дължимо от въззивния съд , задължението по изготвяне на доклад би било квалифицирано като „ съществено „ , само в случай , че се е отразило на правилността на решението, за което следва да бъдат наведени конкретни касационни основания . Липсата на такива изключва обосноваването на критерия „ същественост „ на процесуалното нарушение , безспорно изискуем съгласно цитираната от страната задължителна съдебна практика ,предвид което и същата не се явява в обосноваване допълнителния селективен критерий на поставения въпрос , ограничен до формалното неизпълнение на задължение за доклад .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1745 / 05.11.2012 год. по т.д.№ 1385 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Търговско отделение – 3 състав
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :