5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
[населено място] ,01,10,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тридесети септември , през две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1318 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 7127 / 01.11.2012 год. по гр.д.№ 4515 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV А състав , с което е частично отменено и частично потвърдено решение № І -23 / 01.12.2011 год. по гр.д.№ 12060 / 2011 год. на СРС, 35 състав, както следва :
Касаторът – ищец Ц. Г. К. – обжалва въззивното решение в частта, в която със същото е отменено първоинстанционното решение за присъждане неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД , за разликата над сумата от 6022,70 евро до пълния предявен размер на иска – 10 499 евро. Обосновава неправилност на въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД – при тълкуването на чл. 17 ал.2 от сключения между страните договор. Счита, че при неуважаването на иска по чл. 92 ЗЗД , в пълния му предявен размер, съдът е дължал присъждане на разликата , като покриваща действително претърпените от него вреди , в качеството на обезщетение по чл. 45 ЗЗД .Твърди и необоснованост на въззивното решение , но поради непроизнасяне на въззивния съд по всички наведени от страната доводи относно тълкуването на чл. 17 ал.2 от договора, обуславящо като основание нарушение на съдопроизводствените правила ,а не необоснованост .
Касаторът – ответник [фирма] обжалва въззивното решение в частта, в която със същото е потвърдено първоинстанционното , по присъждане на неустойка за забавено изпълнение на задължението за предаване на обект с разрешение за ползване – предмет на предходно сключен между страните договор за покупко-продажбата му на груб строеж , до размера на 6022,70 евро . Доводите за неправилност касаят постановяване на решението в противоречие с материалния закон ,с оглед възражението за нищожност на клаузата за неустойка в чл.17 ал.2 от договора между страните, предвид неуговорена изрично база за определяне на неустойката и недопустимостта на извличането й по тълкувателен път от съдържанието на договора . Кумулативно твърди нищожност на неустоечната клауза , с тълкуваното от въззивния съд съдържание, предвид противоречие с добрите нрави . Сочи неправилно приложение на материалния закон – чл. 81 ал.1 ЗЗД – във връзка с възражението си за забава, обусловена от безвиновно поведение на изпълнителя , в причинна връзка със законодателно изменение на чл.67 ал.2 от Закона за енергетиката .
Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната страна , с доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да отмени частично и потвърди първоинстанционното решение само в частта по присъдена неустойка за забава в изпълнение на застрояването на обекта, с който изпълнителя и в качеството на продавач се е разпоредил с договор за покупко – продажбата му в груб строеж, до размера на 6022, 70 евро , въззивният съд е приел, че дължимата съгласно чл. 17 ал.2 от сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж и изработка неустойка се дължи като начислима върху уговорената в същия цена по договора за изработка – 47 992 евро с ДДС , а не върху общия сбор на платената при сключване на окончателния договор за покупко – продажба цена от 36 000 евро и сумата от 47 992 евро, както е процедирал първоинстанционният съд . Въззивният съд е приел, че разделното договаряне на цена по всеки от кумулираните в един договори – предварителен договор за покупко-продажба на вещта в груб строеж и договор за изработка по завършването й в необходимия за предоставянето й за ползване вид – и доколкото неустойката се претендира за неизпълнение в срок само на задължение по договора за изработка / при безспорно изпълнено задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на вещта в груб строеж / – задължението за предаване на обекта с разрешение за ползване в уговорения в договора срок , то дължимата неустойка се явява начислима върху цената на договора за изработка . С оглед яснота относно вида на обезщетяваното неизпълнение , съдът е счел , че въпреки липсата на посочена в самата клауза на чл.17 ал.2 база за начисляване на неустойката , същата е изводима от съдържанието на договора – върху цената на насрещната престация в онази негова част, неточно изпълнение по която се твърди . На това основание е отхвърлено като неоснователно възражението за нищожност на чл. 17 ал.2 от договора , квалифицирано с основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД / липса на съгласие /.
По допускане на касационното обжалване касаторът – ищец формулира следните въпроси : 1 / Съгласно процесния предварителен договор, претендираната неустойка и предвид чл.17 ал.2 от същия, върху каква база следва да бъде начислена , цитирайки всяко от противоречивите помежду си разрешения на първа и въззивна инстанции ? ; 2/ Уваженият частично иск по чл. 92 ЗЗД не предпоставя ли произнасяне на въззивния съд по предявения евентуален иск за обезщетяване на вреди , с правно основание чл.45 ЗЗД / в исковата молба предявен на основание чл. 82 вр. с чл. 79 ЗЗД / ? Без да формулира изрично процесуалноправен въпрос се позовава на законово регламентираното задължение на съда да събере и обсъди съобразно действителния им смисъл всички представени по делото доказателства и доводите на страните . Въпросите са предявени в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, неразграничени самостоятелно по всеки един и при общо цитирана задължителна съдебна практика – решения , постановени по реда на чл. 290 ГПК от Върховен касационен съд .
Настоящият състав намира, че формулирания първи въпрос е фактологично обусловен от съдържанието на конкретната договорна клауза на чл.17 ал.2 и тълкуването й ,предприето от въззивния съд , като не предпоставя възможност за еднозначен и неповлиян от конкретиката на казуса отговор на материалноправен въпрос , относим към принципите на тълкуването и съобразяването им от съда . Не е покрит общия селективен критерий на чл. 280 ал.1 ГПК , поради което и произнасяне по допълнителните селективни критерии на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , впрочем неразграничени спрямо отделните въпроси , е недължимо, а и невъзможно .
Вторият от поставените въпроси също не съставлява правен въпрос по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Предявеният иск по чл.92 ЗЗД е отхвърлен частично като недоказан по размер, а не поради несподелено от въззивния съд правно основание на предявената претенция, спрямо който изход на спора по главния иск е предявена в евентуалност претенцията , при това с правно основание чл. 82 ЗЗД, а не чл. 45 ЗЗД – изначално неприложима с оглед договорния произход на претендираната от ищеца отговорност .С предявените искове не са заявени за обезщетяване различни по произход и съдържание вреди, поради което е неприложима хипотеза на евентуалност не само с оглед заявеното основание , но и с оглед съдържанието на отговорността. Общо соченото задължение на въззивния съд за произнасяне в съответствие с всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съставлява основание по чл. 281 т.3 ГПК, за преценка правилността на въззивното решение, в случай на нарушение разпоредбата на чл. 235 ал.2 ГПК , различно и неприложимо към основанията по чл.280 ал.1 ГПК . Касаторът не е формулирал въпрос , свързан с приложението на процесуалната норма по начин , сочещ вложен от съда различен от вложения от законодателя смисъл .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК , касаторът – ответник формулира следния материалноправен въпрос, зададен алтернативно в хипотезите на чл. 280 ал. т.1 и т.3 ГПК : Налице ли е недействителност на клаузата за неустойка , при липса на уговорка върху каква основа се определя същата ? . Хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е обоснована с приложено решение № 4 / 2502.2009 год. по т.д.№ 395 / 2008 год. на І т.о. , което обаче е допуснато по напълно различен правен въпрос, а именно : „ действителността на уговорка за неустойка , респ. за нищожност на клаузата , поради противоречие с добрите нрави, когато неустойката за забава се определя като процент върху главницата , без краен срок за начисляването й „ .
Приетата от въззивния съд база за начисляване на неустойката е резултат на тълкуване на чл.17 ал.2 от договора, поради което и действителност на неустоечна клауза, въпреки липса на договорена база за начисление на неустойката, т.е. неизводима такава и чрез тълкуване, в съответствие с принципите на същото ,въззивният съд не е обосновавал , като решаващ за изхода на спора извод . Както се посочи и във връзка с касационната жалба на противната страна , материалноправен въпрос по приложението на чл.20 ЗЗД , във връзка с извършеното тълкуване на чл. 17 ал.2 от договора, при това не фактологично обусловен от конкретното съдържание на договора , страната не е формулирала. Дори да би бил релевантен и покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, така поставеният въпрос не е обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . Цитираното касационно решение е по напълно различен правен въпрос, с отговор на какъвто въззивният съд не е мотивирал решението си . Неоснователност на възражението за нищожност е прието само и единствено по довода за липса на договорна уговорка относно базата за начисляване на неустойката ,не и поради противоречието й с добрите нрави / чл.26 ал.1 ЗЗД /. Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7127 / 01.11.2012 год. по гр.д.№ 4515 / 2012 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV А състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :