5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
[населено място] ,22,02,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1042 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд ,Търговско отделение , решение № 261 / 19.10.2012 год. по т.д.№ 391 / 2012 год. , с което е потвърдено решение № 632 / 18.04.2012 год. по т.д. № 1140/ 2011 год. на Варненски окръжен съд . С последното е отхвърлена молбата на [фирма] , за установяване неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на [фирма] , понастоящем преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл.608 вр. с чл.286 ТЗ , при преценка материалноправната легитимация на кредитора , като произтичаща от търговска сделка и съобразно критериите на закона за определянето й като търговска, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – неправилно разпределена доказателствена тежест в оборване презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ вр. с чл.154 ал.1 ГПК, както и несъобразяване на всички представени по делото доказателства , неспазване засиленото служебно начало в процеса, съгласно чл.621а ал.1 т.2 ТЗ , както и поради необоснованост – в извода за временни затруднения на длъжника , обусловили спирането на плащанията , въз основа на фактическите констатации по спора .
Ответната страна – [фирма] – е депозирала отговор по същество на касационната жалба , излагайки доводи за правилността на постановеното въззивно решение и без съображения относно обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане касационното обжалване на основанията по чл. 280 ал.1 ГПК , настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел за установена материално – правната легитимация на [фирма] като кредитор, макар и на едно от релевираните правни основания / по договори за търговска продажба – чл.327 ал.1 ТЗ , материализирани в 7 бр. фактури / , което е достатъчно за нуждите на производството по чл. 625 вр. с чл.608 ТЗ, решението на съда по което не се ползва със сила на пресъдено нещо по установяване вземането на кредитора към длъжника .При преценка наличието на предпоставките по чл.608 ал.1 ТЗ формално е изходил от установените със съдебно икономическа експертиза коефициенти за ликвидност и съответствието им с препоръчителните стойности , обуславящи извод за стабилно икономическо състояние на търговското предприятие . Приел е ,че коефициентите за финансова автономност и финансова задлъжнялост нямат самостоятелно, а само спомагателно значение спрямо коефициентите за ликвидност , които най-обективно отразяват способността на търговеца да посреща текущите си задължения . По установения от вещото лице значителен размер на непогасени своевременно краткосрочни публични задължения и наличието на непогасени краткосрочни задължения по търговски сделки , съдът , позовавайки се на неконкретизиране на фактическите констатации / по кредитори, падеж и размер на задълженията / , поради липса на възложена в този смисъл задача на експертизата , същевременно е обосновал извод, че от същите не може да се обоснове безспорен извод за спиране на плащанията , по смисъла на чл.608 ал.2 ТЗ, предвид трайни затруднения на дружеството по погасяване изискуемите му задължения . Този му извод се основава на факта на значително надвишаване размера на краткотрайните активи спрямо размера на текущите парични задължения . Съдът е приел, че по възраженията на [фирма] , относно документалната обоснованост на счетоводните записвания на ответното дружество и респ. редовността на търговските му книги , в тежест на кредитора – молител , а не на ответника , е било ангажирането на специализирана експертиза за проверка и изобщо доказателства , каквито не са поискани с въззивната жалба . В този смисъл е счел, че оспорването от кредитора на приетите по делото заключения , относно обосноваността на счетоводните записвания на значителни краткотрайни активи, обуславящи и благоприятните коефициенти на обща и бърза ликвидност , не е породило задължение за служебно ангажиране на експертиза, съгласно чл.621а ал.1 т.2 ТЗ , нито доказателствена тежест на ответника , на основание чл.182 вр. с чл.154 ал.1 ГПК .
По обосноваване допускане на касационното обжалване , касаторът формулира следните въпроси , конкретизирани от съдебния състав, в съответствие с правомощието му съгласно ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1/ По установяване материалноправната легитимация на кредитора следва ли съдът да изхожда от наличието на вземане на същия по търговска сделка , квалифицирана като такава съобразно критериите по чл. 286 ТЗ или е допустимо да се легитимира с вземане на основание чл.55 ал.1 ЗЗД – връщане на даденото по търговска сделка ? / в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / ; 2 / При преценка платежоспособността на търговеца по смисъла на чл.608 ТЗ , следва ли да се отнасят към актива , преценим за удовлетворяване на текущите му задължения , дълготрайните и краткотрайните активи ? / в хипотеза на чл.280 ал. 1 т.2 ГПК / ; 3 / В чия доказателствена тежест е оборване презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ и обосноваване неприложението на чл.608 ал.3 ГПК , при наличие на частични плащания или плащания спрямо някои от кредиторите ? / в хипотеза по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / ; 4/ От значение ли е за произнасяне по молбата по чл.608 ТЗ установяването на безспорност на задължение и предложена от длъжника спогодба ? / в хипотеза по чл. 280 ал.1 т.1 ТЗ / и 5 / Преклудирано ли е , съгласно чл.266 ал.1 ГПК , приобщаването към доказателствения материал на съдебни решения , релевантни за производството , установени чрез интернет, когато датата на същите предхожда датата на постановяване на първоинстанционното решение ? / в хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК / .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение намира, че така поставените въпроси, изключая този под № 3 в предходното изреждане , не обосновават допускане на касационното обжалване, поради следното : Първият от поставените въпроси, макар включен в предмета на спора и отговор на който е даден със съдебното решение, не обуславя решаващ извод на съда . Съдът приема за установена материалноправната легитимация на молителя, като кредитор по търговска продажба и отрича наличие на такава, за нуждите на производството по чл.625 вр. с чл.608 ТЗ , по договор за изработка от 01.10.2007 год. , предвид неизпълнение на ответника по който молителят е упражнил потестативно право на разваляне , обуславящо връщане на даденото по чл.55 ал.1 ЗЗД . Доказаното едно от визираните от кредитора основания , за притежавано към длъжника вземане от търговска сделка , е достатъчно за обосноваване материалноправната му легитимация в производството , като решението няма сила на пресъдено нещо по установяване на вземането на соченото основание и в претендирания размер .
Вторият от поставените въпроси вероятно цели отговор на въпроса не са ли решаващи за преценка възможността на длъжника да посрещне изискуемите си задължения коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност . По начало въззивният съд не е обосновал извод за относимост към преценката на наличните дълготрайни активи , в който смисъл не е налице противоречие с посоченото решение № 98 / 10.03.2008 год. по т.д.№ 647 / 2007 год. на ВКС, І т.о. . По отношение краткотрайните активи не е формирал извод , в противоречие с цитираната , като обуславяща допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, съдебна практика . Решение № 217 / 22.04.2008 год. по т.д.№ 550 / 2007 год. на ВКС, І т.о. е неотносимо към формулирания въпрос , тъй като касае приложението на чл.608 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ .
Четвъртият от поставените въпроси е по начало неясен по отношение обсъждане „ безспорност „ на чие задължение има предвид касатора и напълно неотносим към предмета на спора и решаващите мотиви на въззивния съд . Цитираната съдебна практика / реш.№ 125 от 15.10.2010 год. по т.д.№ 91 / 2010 год. на ВКС , І т.о. / е по приложението на чл.608 ал.1 ТЗ относно легитимацията на молителя , след изменението му / обн. ДВ бр. 84 от 2000 год./ , с което отпада изискването за „ безспорност „ на вземането на кредитора , иницииращ производството . Въззивното решение не предлага противно на чл.608 ал.1 ТЗ , в относимата му редакция , тълкуване в този аспект .
Петият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал. ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Предпоставен е от недопуснати от въззивния съд доказателства за постановени срещу длъжника съдебни решения , установяващи вземания на кредитори . Правилността на отказа за допускането им , на основание чл.266 ал.1 ГПК , е основание по чл.281 т.3 ГПК за преценка правилността на съдебното решение в последваща фаза на касационното производство, след допускането му на основанията по чл.280 ал.1 ГПК .
Формулираният от касатора трети въпрос покрива общия и допълнителен селективни критерии по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК . За да постанови решението си, въззивният съд се е обосновал с процесуалното бездействие на кредитора – молител по установяване на всички предпоставки , визирани в чл.608 ТЗ , в противоречие със задължителна съдебна практика относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.625 ТЗ , обобщена с цитираното решение № 64 / 23.03.2010 год. по т.д.№ 959 / 2009 год. ВКС, ІІ т.о. , както и споделена в решение № 115 / 25.06.2010 год. по т.д.№ 169 / 2010 год. на ВКС , ІІ т.о. / . Съгласно същата кредиторът следва да установи ,че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка , което длъжникът не изпълнява , а длъжникът / ако не спори , че е погасил задължението ,какъвто е случая / – че притежава имущество, достатъчно за покриване задълженията му , без опасност за интересите на кредиторите , като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл.608 ал.2 ,съответно приложението на ал.3 вр. с ал.2 ТЗ .
С оглед горното , Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 261 / 19.10.2012 год. по т.д. № 391 / 2012 год. на Варненски апелативен съд .
УКАЗВА на [фирма] , на основание чл.24 ал.1 т.2 вр. с чл.18 ал. 2 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 125 лева .
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение на Върховен касационен съд , за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :