5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
[населено място] ,04,06,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1389 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1786 / 13.11.2012 год. по т.д.№ 2767 / 2012 год . на Софийски апелативен съд , търговско отделение, с което е потвърдено решение от 16.02.2012 год. по т.д.№ 2125 / 2010 год. на СГС, ТО, VІ – 10 състав . Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с довод за постановяването му в противоречие с материалния закон – чл.705 вр. с чл.700 от ТЗ и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушен принцип на диспозитивното начало – чл. 6 ГПК , предвид произнасяне по незаявени от подалия възражение , срещу приетия от събранието на кредиторите оздравителен план , хирографарен кредитор основания за незаконосъобразност на предложения от длъжника оздравителен план , предпоставили отказ за утвърждаване , потвърден от въззивна инстанция . Обосновава допускане на касационното обжалване в хипотези на чл.280 ал.1 т. 1-3 ГПК .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като счита , че формулираните въпроси съответно : не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / първи и втори / , като не са обосновани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал. 1 т. 1 – 3 ГПК по останалите два въпроса ,вкл. допълнителен селективен критерий за допустимостта на касационното обжалване и по първи и втори въпроси , ако би се приел за удовлетворен по тях общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК . Представените решения на СГС и САС – казуална съдебна практика – не са удостоверени като влезли в сила , а приложеното решение на ВКС е неотносимо към поставения от касатора правен въпрос . По трети и четвърти въпроси, ответната страна твърди, че постановеното решение е в съответствие със задължителна съдебна практика – реш. № 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС , възприемащо застъпеното в реш.№ 84 / 19.02.2004 год. по гр.д.№ 860 / 2003 год. на ВКС , І т. о. , т.е. при липса на противоречива към момента съдебна практика , което само по себе си изключва основанието по чл.280 ал.1 т .3 ГПК .
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав съобрази следното :
С атакуваното въззивно решение е потвърден отказ за утвърждаване на предложен от длъжника – [фирма] – оздравителен план , гласуван на Събрание на кредиторите от 06.12.2012 год. , като хирографарният кредитор [фирма] е гласувал единствен „ против „ и депозирал възражение срещу утвърждаването на плана, по реда на чл.704 ал.3 ТЗ , на основание чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , предвид непредоставени му като хирографарен кредитор гаранции във връзка с изпълнението на плана . Определението по чл.701 ТЗ, за допускане на оздравителния план до разглеждане от Събранието на кредиторите, не е обжалвано , предвид което касаторът счита, че съответствието на плана с изискванията на чл.700 ТЗ не е допустим предмет на дължимата от съда проверка при утвърждаването му, а същата е ограничена до съответствието му с изискванията на чл.705 ТЗ . Съдът по несъстоятелността е отказал утвърждаване на плана предвид липсата на доказателства за спазване условието на чл. 705 ал. 1 т.4 ТЗ – на несъгласния с плана кредитор планът да осигурява плащане , каквото същият би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред . За последното съдът е счел необходимо представянето на пазарна оценка на единствения притежаван от дружеството – длъжник актив – недвижим имот, предвиден за застрояване , което застряване , респ. разпродажбата на бъдещите построени обекти , е средството за оздравяване , предложено с плана . Касаторът счита , че съдът неправилно е приложил изискване, предвидено в чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ТЗ – при продажба на търговското предприятие на длъжника или на обособена част от същото – към настоящата , различна хипотеза . Въззивният съд е потвърдил решението на съда по несъстоятелността като е разгледал както визирания във възражението на [фирма] недостатък на плана – по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ, така и разгледания от СГС – на основание чл. 705 ал. 1 т.4 ТЗ , възприемайки мотивите за необходимост от пазарна оценка на имуществото на длъжника за обосноваване извод в съответствие с условието на чл.705 ал.1 т.4 ТЗ .
В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът формулира следните четири въпроса, прецизирани от настоящия състав, в съответствие с правомощието му по ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело №1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1 / Следва ли в производството по чл. 704 ТЗ , респ. за нуждите на утвърждаването на оздравителния план , да бъде представена пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността , по смисъла на чл.700 ал.3 ТЗ, макар планът да не предвижда сделка с предмет , съгласно чл. 700 ал.2 ТЗ ? ; 2 / Задължително ли е предоставянето на гаранции и за хирографарните кредитори и какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието „ гаранции „ по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – обезпечения на вземанията на кредиторите или друг тип гаранции за изпълнението на плана ? ; 3 / Допустимо ли е при утвърждаване на плана съдът да разгледа същия на основания, незаявени с възраженията по чл. 704 ал.3 ТЗ ? и 4 / Какъв е обхватът на проверката на съда , при утвърждаване на оздравителния план – включва ли същата преценка за спазване изискванията на чл. 700 ТЗ или само тези на чл. 705 ТЗ , при неосъществено производство по обжалване , на основание чл.701 ал.3 ГПК, предвид допускането на плана ? .
Първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Въззивният съд не е мотивирал извод за задължително приложение към оздравителния план на пазарна оценка на имуществото от масата на несъстоятелността, а необходимост от такава оценка в конкретната хипотеза – за проверка спазено ли е условието на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ , за гласувалият против плана хирографарен кредитор планът да предвижда плащане, каквото би получил и при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред ? Формулираният от касатора въпрос не кореспондира с решаващия извод на съда , който не разширява приложението на чл. 700 ал.3 вр. с ал.2 ГПК – пазарната оценка като задължително приложение на плана , а изхожда от същата като средство за установяване спазване изискването на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ . Дори да би се приел за обоснован общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, с цитираното решение № 69 / 18.02.2005 год. по т.д.№ 286 / 2004 год. на І т.о. на ВКС не се обосновава соченият допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като решението е постановено по реда на ГПК / отм./ . Същото не удовлетворява и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , тъй като липсва необходимия за съпоставяне правните изводи на постановилия го съд и настоящия , обективен идентитет в преценимите , релевантни факти и приложимата към същите правна норма . В цитираното решение е разгледан довод за невярна , а не лисваща оценка на имуществото на длъжника , като същият не е предявен като относим към преценка спазване изискването на чл. 705 ал.1 т.4 ТЗ .
Вторият от поставените въпроси покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – включен е в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване отказа за утвърждаване на оздравителния план .Съдът е приел ,че не са предоставени гаранции за всеки клас кредитори , т.е. и за класа на хирографарните , в противоречие с чл.700 ал.1 т.4 ТЗ , каквото е и основанието на предявеното от [фирма] възражение срещу утвърждаването на плана, макар и само по отношение на този хирографарен кредитор , приемайки че се касае за гаранции в обезпечаване на предвиденото за всеки клас плащане . Въпросът е конкретизиран по отношение на хирографарните / необезпечени / кредитори, в аспект на необходимостта от тълкуване съдържанието на разпоредбата относно характеристиката на изискваните от законодателя „ гаранции във връзка с изпълнението на плана „ и обхвата на дължимата от съда проверка , доколкото утвърждаването не е оспорвано от обезпечените кредитори на несъстоятелността , а в конкретната хипотеза се касае за невъзможност за цялостно удовлетворяване и на последните без опрощаване и разнрочване на вземания на обезпечените кредитори , залегнало в съдържанието на оздравителния план . Обоснован се явява допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : по тълкуването на чл. 700 ал.1 т.4 ТЗ липсва задължителна съдебна практика и същото се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което и касационното обжалване по този въпрос следва да бъде допуснато .
Трети и четвърти от поставените въпроси / третият – поставен в аспект на твърдяно нарушение на чл.6 ГПК от съда по несъстоятелността, несанкционирано от въззивния съд с обезсилване на решението му , предпоставящо недопустимост на въззивното решение / , макар да покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, не удовлетворяват зададените допълнителни селективни критерии по чл.280 ал. 1 т. 3 ГПК . С цитираното от ответната страна решение – реш. № 158 / 30.11.2012 год. по т.д.№ 42 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС – е даден отговор относно обхвата на дължимата от съда при утвърждаване на плана проверка, респ. дължимата от въззивния съд по реда на инстанционния контрол такава , неограничена до спазване изискванията на чл.705 ТЗ , а включваща и преценка на съответствието на плана със задължителното му според чл.700 ТЗ съдържание / материалноправни предпоставки / , освен ако последните вече са били обект на инстанционен контрол , упражнен по повод обжалване определението по чл.701 ТЗ за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите, какъвто не е настоящия случай .
С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1786 / 13.11.2012 год. по т.д.№ 2767 / 2012 год . на Софийски апелативен съд, търговско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :