3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
С. , 29,06,2011г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел.Ч.
ч.т.дело №410/2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на ЕТ ” И. Р. – Радост В.”- [населено място] срещу определение №575 от 31.03.2011г по гр. д. № 984/11г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба-Търговска банка [фирма]- [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение правилно.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частна жалба № 16916/25.02.2011г. срещу определение от 17.12.2010г. по ч. гр.д. 14490/10 на Софийски градски съд. За да постанови обжалваният резултат, САС е приел, че с оглед данните по делото, подадената от страната частна жалба срещу посоченото определение е просрочена.
Частната жалба е неоснователна .
Ирелевантни спрямо настоящето производство са доводите на жалбоподателя свързани с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед характера на производството, изведен от вида на обжалвания съдебен акт, с който не се разглежда процесуалноправен спор по същество, а се оставя без разглеждане частната жалба на страната срещу акт на първостепенния съд и поради това се квалифицира по по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Спрямо тази квалификация без правно значение са изискванията на чл.274, ал.3 ГПК.
Като основен довод за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят е развил разбирането си, за това, че като предвиждаща специален ред за определяне на началния момент, от който започва да тече срока, нормата на чл.396, ал.1 ГПК е единствено приложима, като дерогира всички други начини на уведомяване на страната.Всъщност, това е и основаното оплакване развито в жалбата, като страната е счела за неправилни и необосновани изводите на въззивния съд за това, че срокът за обжалване е с начален момент- уведомяване на пълномощника на жалбоподателя за обжалвания съдебен акт на 07.01.2011г. Този факт / на уведомяването/ не се оспорва от страната, а се установява и от данните по делото, както правилно е приел и състава на САС- с молба от 30.12.2010г./ стр. 162, гр.д. №14490/90г./, пълномощникът на едноличния търговец В. е поискал преписи от всички материали по делото до страница № 160 и съобразно удостовереното с подписа му, е получил тези преписи на 07.01.2011г.,сред които е бил и обжалвания съдебен акт/ стр. 152-154 от същото дело/. При тези фактически данни, правилно въззивния съд е приел, че страната е била редовно уведомена за обжалвания съдебен акт от момента на получаване на препис от обжалваното определение. Правно необосновано е разбирането й, че възможността съдебният акт, да не бъде използван като основание за налагане на обезпечителни мерки обезсмисля и извършеното уведомяване. Този довод е направен при смесване на различни правни категории- като инстанционен контрол на съдебните актове и тяхното принудително изпълнение. Всеки съдебен акт, за който процесуалния ред предвижда инстанционен контрол се обжалва от недоволната страна, само в случаите, в които са налице законовите предпоставки за това – т.е. само ако страната, счита, че този акт е неправилен респ. незаконосъобразен или необоснован т.е. обжалването на акта не се свързва с възможността за неговото изпълнение, тъй като то може винаги да бъде инициирано след като страната разполага с титул, а с неговата неправилност за която се упражнява и инстанционен контрол. Правният смисъл на разпоредбата на чл.396, ал.1 ГПК е да определи срок, съобразно който следва да се преценява най- късната възможност за начален момент на срока за обжалване. А възможността за инстанционен контрол винаги се свързва с узнаването за постановяване на обжалвания акт, тъй като ако страната счита, че той е постановен в нарушение на закона тя разполага с правото да иска проверка по реда на инстанционния контрол. Но на това нейно процесуално право съответства и процесуалното задължение да спази преклузивните законни срокове, с оглед стабилитета на съдебните актове.Следователно, обосновано е приетото от състава на САС за това, че след като процесуалния представител на жалбоподателя е получил препис от обжалваното определение, то той ако е считал, че същото е неправилно е могъл да го обжалва в предвидения от чл.396, ал.1 ГПК срок. Смисъла на правната защита срещу незаконосъобразни обезпечителни мерки е предоставянето на процесуална възможност за такава защита, а нейното реализиране зависи единствено от волята на страната и нейната процесуална активност.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №575 от 31.03.2011г по гр. д. № 984/11г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: