3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
С., 16,07,2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева
ч.т.дело №412/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.2 ГПК, вр. чл.274, ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на „…” АД – [населено място] срещу протоколно определение от 25.04.2012г. по т.д. 366/12г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлено възражението на настоящия жалбоподател по чл.15 ГПК.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски, представя списък по чл.80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното :
Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение направеното от [фирма] – [населено място] възражение за неподведомственост на спора на гражданските съдилища, като е приел, че то е неоснователно поради това, че страните са уредили отношенията си с общи условия, а регламента на правоотношението се съдържа в Закона за потребителите. С решение №800 от 22.05.2010г., постановено по същото дело повдигнатия спор е бил разрешен като на същата дата решението като неподлежащо на инстанционен контрол е влязло в сила.
Макар и разпоредбата на чл.15, ал.2 ГПК да предвижда обжалваемост на актовете, с които съдът извършва преценка за подведомственост на спора, в случая контрола е недопустим, поради наличие на влязло в сила решение, което го разрешава. Този извод произтича от характера на процесуалния спор, който следва да бъде разглеждан само при висящност на производството, тъй като той се явява преюдициален спрямо постановяването на съдебния акт – т.е. преценката за подведомственост е имплицитно свързана с възможността за промяна на подведомствеността, което не може да бъде осъществено в случаите когато спора е приключил с влязло в сила решение. Или въпросът за допустимостта на влезлия в сила съдебен акт не може да бъде разглеждан, което и стабилизира съответно и подведомствеността на съда по конкретния правен спор.В този смисъл е и последователната съдебна практика – вж. напр. определение по гр.д. №319/12г. на ВКС, ІІ г.о. и др.
На основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 298 лв.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу протоколно определение от 25.04.2012г. по т.д. 366/12г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлено възражението на [фирма] – [населено място] по чл.15 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 298лв.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщенията пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: