О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София, 15,06,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и десета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело № 420/10година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на “ Смартпартнерс БГ” Е. – гр. С. срещу определение №330 от 18.02.2010г. по гр.д. 312/10г. на Софийски апелативен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения на закона и се иска отмяна на определението.
Ответниците по частната жалба- Н. Д. Д. и М. Д. Д., чрез процесуалния им представител – адв. И. И. , са на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на „С” ЕООД- гр. С. срещу определението от 01.12.2008г. по гр.д. № 3875/2008г. на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявения от Н. Д. и М. Д. иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижими имоти, собственост на жалбоподателя. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че депозираната частна жалба е просрочена, с оглед установеност на узнаването на страната за наложената на 01.12.2008г. обезпечителна мярка и издаването на обезпечителната заповед на 23.01.2009г. при проучване на делото от пълномощниците на жалбоподателя, съобразно контролния лист по чл.87, ал.1 ПАРОАВАС на 20.03.2009г., на 30.04.2009г. и на 16.10.2009г., поради което подаването на частната жалба на 03.12.2009г. е извън срока по чл.396, ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Дружеството- жалбоподател е поддържал, че за да започне да тече преклузивния срок по чл.396 ГПК е следвало да бъде изрично уведомен за вписаната възбрана, като е изложил и доводи във връзка с това, че изпратеното съобщение от Службата по вписванията не е получено от него поради погрешното му адресиране и насочване към друго юридическо лице. От друга страна, обаче в частната си въззивна жалба същият е заявил, че е поискал на 24.11.2009г. да бъде официално уведомен от Службата по вписванията за наложената възбрана, което води до извод, че към тази дата същият е знаел, че такава е била наложена. С оглед тези фактически данни следва да се преценява и изпълнението на процедурата по чл.396 ГПК, тъй като правният смисъл на съобщаването на дадено процесуално действие е да бъде доведено до знанието на страната, че е налице акт, който подлежи на проверка по реда на обжалването.знаването за постановяване на този акт, което в случая е несъмнено, обуславя и начало на преклузивния срок за иницииране на инстанционен контрол. Ако се приеме, че страната на 24.11.2009г. е знаела за наложената възбрана, както е поддържала в своята частна жалба, то спрямо тази дата е изтекъл и срока по чл.396 ГПК, тъй като жалбата е депозирана в канцеларията на САС на 03.12.2009г. Следва да бъде споделено и разбирането на състава на Софийски апелативен съд, че страната е била уведомена за обжалваното пред него определение в един значително по- ранен етап на развитието на процеса.Установено е по спора чрез представеното заверено копие на контролния лист по чл.87, ал.1 ПАРОАВАС, че гр.д.3875/08г. на СГС е било проучвано от процесуалните представители на жалбоподателя на 27.02.2009г., на 20.03.2009г. на 30.04.2009г. и на 16.10.2009г. както правилно е отчел и въззивният съд. Подадената на 10.11.2008г. молба по чл.389, ал.1 ГПК, определението, предмет на обжалване пред САС от.01.12.2008г., както и обезпечителната заповед от 23.01.2009г. са се намирали в кориците на делото, съответно на стр. 57,89 и 111 и процесуалните представители са се запознали с тях още на 27.02.2009г., когато делото е било взето за проучване от процесуалният им представител- ад. Н. В. / ред. упълномощена- пълн. стр.153/. След развилото се производство по чл.389, ал.1 ГПК е подаден и отговора на исковата молба / стр-. 124/. Или след като безспорно е установено, че обжалваното определение е било известно на страната доброто водене на процеса е изисквало същата да инициира инстанционен контрол в рамките на срока. Както и жалбоподателя отбелязва целта на законодателя при регламентирането на процедурата по уведомяване за наложената възбрана е да гарантира възможността за защита срещу налагането на обезпечителна мярка, като самата защита зависи от процесуалната активност на страната съобразена с принципа залегнал в чл.3 ГПК, която е могла да предприеме процесуални действия по обжалване на определението на съда, след узнаването за постановяването му.
Следователно, с постановеното определение, съставът на Софийски апелативен съд не е нарушил закона и неговото определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №330 от 18.02.2010г. по гр.д. 312/10г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: