7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
[населено място] ,23,12,2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на осми декември , две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 670/2014 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.47 т.2 пр. първо, т.4 пр. първо и т.3 пр. второ ЗМТА .
Образувано е по молба на [фирма] с искане за отмяна на решение от 15.06.2013 год.,постановено по арб.дело № 200 / 2013 год. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място],с което ищецът е осъден да заплати на Р. Н.,по предявени от същата,в качеството на конституиран в арбитражното производство ответник по искове на М. Г., обратни искове с правно основание чл.82 вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както следва : 1 / сумата от 33 700 евро – обезщетение за вреди, в причинна връзка с неточното изпълнение на ищеца , по сключен с Р. Н. предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,чието застрояване е поето от дружеството; 2/ обезщетение за забава в издължаване на главницата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД ,в размер на 9 367,20 евро, за периода 01.11.2010 год. – 05.02.2013 год.,както и 3/сумата от 72 800 евро – обезщетение за вреди от забавено изпълнение, съизмерими със заплатена от Р. Н. в полза на М. Г. неустойка,за неизпълнение на сключен помежду им договор за наем на същите имоти, развален поради неточното изпълнение на [фирма].Ищецът оспорва наличието на сключена с ответницата Р. Н. – ищец по уважените в арбитражното производство обратни искове,арбитражна клауза предоставяща възможност за разглеждане на спора помежду им от арбитражен съд / основание по чл.47 т.2 пр. първо ЗМТА / ; твърди, че не е надлежно уведомяван за образуваното срещу него арбитражно производство, нито за постановеното арбитражно решение / основание по чл. 47 т.4 пр. първо ЗМТА/, като липсата на ефективно негово участие в същото,изключва възможността за приложение на чл.7 ал.3 пр. второ ЗМТА – неоспорена от ответника компетентност на арбитража .В тази връзка оспорва редовността на призоваването с известие – обратна разписка , при доставянето на което не е спазена процедурата за щателно издирване на адресата , доколкото и по адреса на управление и седалище на дружеството се твърди обитаване и към момента на връчването – 25.03.2013 год.,съответно 01.07.2013 год. и 02.09.2013 год.,съгласно чл.37.3 б.”а” от Общите условия на договора с потребителя на пощенски услуги,предоставяни от [фирма]. Ищецът се позовава на еднократното посещение на адреса на получателя,както и на косвени доказателства за непрепятствана възможност за уведомяване при положени старателни усилия.Оспорва и призоваването си по телефон, документирано в протокол от 15.05.2013 год. от заседание на арбитражния съд,като осъществено на 27.03.2013 год.,чрез представител на фирмата.Ищецът поддържа и основание за отмяна по чл.47 т.3 пр.второ ЗМТА – противоречие на арбитражното решение с обществения ред,като постановено в производство нарушаващо изискванията за законност, равнопоставеност на страните в процеса,състезателното начало и като цяло правото на справедлив процес, поради основаването му на фиктивни правоотношения между главните страни ищец и ответник – М. Г. и Р. Н. – симулативен договор за наем и симулативно споразумение в обезщетяване вредите от развалянето му, съставени с единствената цел да осигурят осъждане на ищеца в арбитражното производство.Заявен е и довод за недопустимост, според ищеца, на конституирането на трето лице – помагач и предявяването на обратен иск в арбитражното производство,изхождайки от редакцията на ЗМТА и липсата на субсидиарна приложимост на ГПК за въпросите, неуредени в ЗМТА.Дори да не би бил споделен този довод, аналогично на уредбата на насрещния иск,страните по обратния иск следва да са аналогично обвързани от арбитражна клауза,каквато в случая няма.Твърди се и нарушение на чл.21 и чл.28 от Правилника на АС, досежно конституирането на третото лице – помагач и сключеното между главните страни споразумение в хода на арбитражното производство.
Върховен касационен съд,Търговска колегия , първо отделение, като констатира,че исковете са предявени в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА , съображения за което ще бъдат изложени в обосноваване основателността на иска по чл.47 т.4 пр. първо ЗМТА, поради което и съдът ще разгледа този иск преди останалите два , за да се произнесе съобрази следното :
Арбитражното производство е образувано по искове на М. Г. против Р. Н.,за осъждане ответницата да върне на ищцата авансово заплатена по сключен помежду им договор за наем , наемна цена в размер на 33 700 евро, ведно обезщетение за забава в издължаването й – 9 637,20 евро,както и неустойка в обезщетяване вреди от развалянето на договора за наем ,в размер на 72 800 евро.Договорът за наем има за предмет предоставяне от Р. Н. / наемодател / на М. Г. / наемател / ползването на два обекта – предмет на сключен между Р. Н. и [фирма] предварителен договор за покупко-продажба ,след застрояването им от [фирма]. Договорът за наем е развален поради непредоставянето от наемодателя на обектите за ползване в уговорения срок, поради което и ищцата в арбитражното производство предявява преждеописаните претенции.Последните ответницата Р. Н. твърди в причинна връзка с неточното / лошо и забавено / изпълнение на [фирма] , поради което и дружеството е конституирано като трето лице – помагач на ответницата и спрямо същото е предявен обратен иск за сумите – предмет на главните искове. Договорът за наем от 01.05.2010 год. / оспорен от ищеца досежно достоверна дата / включва арбитражна клауза,според която / чл.26 / страните решават възникналите между тях спорове по взаимно съгласие, а ако това е невъзможно – пред Арбитражен съд при Стопанска асоциация гр.,П.,като разглеждането е предвидено от един арбитър.Предварителният договор между Р. Н. и [фирма] не съдържа арбитражна клауза.При конституирането на [фирма] като трето – лице помагач на ответницата в арбитражното производство и предявяването на обратни искове спрямо дружеството, Р. Н. не се е позовавала на сключено помежду им арбитражно споразумение. [фирма] е прието за редовно призовано в арбитражното производство въз основа известие – обратна разписка с пощенско клеймо от 25.03.2013 год., в което е удостоверено отсъствие на получателя – „ магазина не работи „. Удостоверяването на обстоятелството не е като за трайно състояние на отсъствие.В протокола от първото заседание от 15.05.2013 год. е материализирано изявление на арбитъра,че ответникът е редовно призован по телефона,чрез управителя си Х. К. – на 27.03.2013 год. ,а според писмена записка на служител при Стопанска асоциация [населено място] – госпожа П. – представителят е заявил желание за постигане на извънсъдебно споразумение. Писмената записка на г-жа П. не се съдържа в арбитражното дело,нито е налице формално удостоверяване на призоваване по телефон от служител на Арбитражния съд.В същото заседание главните страни са депозирали писмено споразумение,съдържащо и признание за заплатени от ответницата на ищцата суми в претендирания по исковете размер,на основание което,без да го одобрява изрично като спогодба,съдът е прекратил производството по главните искове.За следващото заседание ответникът е счетен за редовно призован въз основа на известие – обратна разписка от 11.07.2013 год.,върната с отбелязване„непотърсено от получател„.Известието не сочи причина за невръчването,при удостоверено като осъществено посещение на адреса.Аналогично е връчено съобщение за решението – известие обратна разписка от 02.09.2013 г. с отбелязване „ непотърсен „.В арбитражното дело фигурира удостоверено връчване на искова молба по обратния иск чрез представляващия [фирма] – едва на 15.01.2014 год.,т.е.след постановяване на арбитражното решение от 15.06.2013 год., спрямо която дата – 15.01.2014 год. – е преценявана и редовността на исковата молба с оглед срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. [фирма] не е участвало в производството,нито е депозирало каквото и да било волеизявление в същото.
При така установеното от фактическа страна , настоящият състав намира следното :
Основателен е иска на предявеното основание по чл.47 т.4 пр. първо ЗМТА,като последващите съображения са относими и към обосноваване редовността на исковата молба относно срока по чл.48 ал.1 ЗМТА.По делото не се установи фактическа промяна в седалището и адреса на управление на [фирма] спрямо вписаните в търговския регистър. Само първото от известията – от 25.03.2013 год. – сочи формална причина за невръчването му лично на адресата,съгласно изискванията на чл.37.3 от Общите условия с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от [фирма].За последващите уведомления от 01.07.2013 год.и 02.09.2013 год. изобщо липсва удостоверена причина за невръчването им лично на представляващия [фирма] след удостоверено посещение на адреса.Отбелязването „пратката не е потърсена от получателя„ настоящият състав, съобразявайки останалите предвидени във формуляра основания за невръчване и конкретно в съотношение с основанието „ отсъства „,намира приложимо в хипотезата на чл.37.3 б.”а” изр.първо,предл. второ от Общите условия,а именно – при изначално предвидено връчване в пощенска станция,а не на адреса на получателя, какъвто не е настоящия случай.Следователно и за уведомяване за решението по арбитражното дело,липсата на изобщо удостоверен „опит” за доставка по смисъла на чл.32 ал.1 ЗМТА,при това поне двукратен, в съответствие със задължението на връчителя , съгласно чл.37.3 б.”а” от Общите условия с потребителите на пощенски услуги,предоставяни от [фирма] , изключва редовност на връчването му,а оттук и приложимост на срока по чл.48 ал.1 ЗМТА,считано от датата 02.09.2013 год..Несъстоятелен е довода на ответниците,че проверката на Софийски градски съд относно влизане арбитражното решение в сила,извършена за издаване изпълнителен лист въз основа на същото,в полза на Р. Н.,установява с обвързващо за настоящия състав действие факта на уведомяването на страната на по-ранна от твърдяната дата – 15.01.2014 год..Редовността на връчването и приложимата за същото дата подлежи на самостоятелна преценка от настоящия състав, в съответствие с доказателствата за това уведомяване и съобразно закона, тъй като противното би означавало извод за релевантен по спора факт да се обоснове с правни съображения,нямащи сила на пресъдено нещо.Призовката за доброволно изпълнение до ищеца,по образуваното изпълнително производство за събиране вземането присъдено с арбитражното решение,е връчена последващо на уведомяването му за арбитражното производство,удостоверено към 15.01.2014 год.,едва на която дата е получен и препис от исковата молба по обратния иск. Специфични хипотези на фингирано връчване Правилника на АС не съдържа, а и да би съдържал – същите биха били неприложими, поради липса на обвързваща страните арбитражна клауза, съображения за което ще бъдат изложени по-долу,по иска с правно основание чл. 47 т.2 пр. първо ЗМТА.
Извън нередовността на връчването на арбитражното решение и призоваването за съдебно заседание на 30.07.2013 год.,нередовно е и призоваването,удостоверено с известие – обратна разписка от 25.03.2013 год.,независимо от надлежно вписано обстоятелство,попречило на личното връчване,удостоверено на адреса на получателя,предвид следното: В качеството му на конституирано трето лице – помагач на ответницата в арбитражното производство и ответник по обратни искове на същата, [фирма] е следвало да получи две искови молби, със съответни приложения към тях. Призовката, счетена за редовно връчена на 25.03.2013 год., съдържа вписване за една искова молба,поради което и дори да се приеме за редовно връчена, при условията на чл.32 ал.2 ЗМТА, не установява надлежно призоваване за арбитражното производство.Аналогично и връчването към 01.07.2013 год.,с оглед данните за съдържанието на пратката. Призоваването не се явява удостоверено като редовно и с вписаното в протокола от заседание на 15.05.2013 год..Отделно от липсата на формално удостоверено в кориците на делото призоваване по телефон от съответно лице – служител на арбитражния съд и липса на удостоверено призоваване чрез конкретно лице / записката на госпожа П. касае различно обстоятелство – п редложение за спогодба/,дори да би било зачетено изявлението на арбитъра за извършено призоваване по телефон,като обвързващо за страните в производството удостоверяване на факт,и тук липсва удостоверено връчване на искови молби по първоначалния и обратния искове и приложения към същите и изобщо доказателство за известяване на [фирма] относно предмета на арбитражното производство,за да би било съобразено мълчаливо приемане компетентността на арбитража,съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА,поради липса на изрично противопоставяне в срока за отговор на исковата молба / чл.20 ал.1ЗМТА /.
Предявеният иск с правно основание чл.47 т.2 пр.първо ЗМТА е също доказан и на самостоятелно основание обосновава отмяна на арбитражното решение.Между [фирма] и Р. Н. липсва сключено арбитражно споразумение в изискуемата от чл.7 ал.2 ЗМТА писмена форма за действителност.Не е приложима разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗМТА, тъй като същата предпоставя редовно призоваване и участие на страната в процеса,известност на същата за арбитражното производство,само в който случай непротивопоставянето й има смисъла на съгласие за обвързването й с правните му последици,независимо от липсата на начална арбитражна компетентност.В този смисъл е решение на настоящия състав по т.д.№ 4668/2013 год., в което е прието, че кумулативното прилагане на двете кореспондиращи си разпоредби – чл. 7 ал.3 и чл.20 ал.1 ЗМТА – предпоставя извод,че фикцията за наличие на арбитражно споразумение,предвид непротивопоставяне на арбитражното производство в рамките на визирания от закона преклузивен срок,е приложима само при действително достигнали до знанието на страната обстоятелства за образувано срещу същата арбитражно производство,не и при прилагане фикция и за уведомяването й,на основание чл.32 ал.2 ЗМТА.Това е така,тъй като разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗМТА изисква „участие„на страната,т.е. обективирани действия, демонстриращи знание и с придадено им от закона значение на мълчаливо съгласие за разглеждане на спора от арбитраж,извън изричното писмено потвърждаване на арбитражна клауза,като самостоятелно уредена хипотеза.Чл.20 ал.1 ЗМТА по същество се явява допълваща клаузата на чл.7 ал.3 ЗМТА, изисквайки изрично противопоставяне с отговора на исковата молба, тъй като това е и най-ранния,а в много случаи и единствен момент на участие на ответника,а и отговор е допустимо да не бъде представен.С цел гарантиране яснота относно процесуалното поведение на ответника,с оглед приложението на чл.7 ал.3 ЗМТА, е въведен и преклузивния срок по чл.20 ал.1 ЗМТА.Разпоредбата на чл.32 ал.2 ЗМТА, с оглед систематичното й място в глава V-та на ЗМТА,по мнение на настоящия състав е приложима за обосноваване редовност на процесуални действия,извън тези относими към обосноваване компетентност на арбитража, като процесуална предпоставка за редовно конституирано арбитражно производство.Противно тълкуване създава порочен кръг и недопустимо валидиране на арбитражно производство, на основание на приложими в обратен ред фикции на чл.32 ал.2 ЗМТА спрямо чл.7 ал.3 ЗМТА.Аналогична е и приложимостта на уговорени в правилник на конкретния арбитраж хипотези на фингирано връчване.Същите могат да се приложат спрямо страна по действително сключено арбитражно споразумение с избор на същия този арбитраж /какъвто не е настоящия случай/,а при липса на арбитражно споразумение – спрямо страна,действително уведомена за образувано арбитражно производство, на която е била обективно предоставена възможността да упражни правото си да се противопостави и спрямо която вече са обосновано приложени последиците на чл.7 ал.3 ЗМТА. Ето защо арбитражното решение би подлежало на отмяна, дори да не би бил доказан искът по чл.47 т.4 пр. първо ЗМТА.
С оглед уважаването на иска на предходните основания , настоящият състав не дължи произнасяне на основанието по чл.47 т.3 пр. второ ЗМТА, тъй като намира същото предявимо само евентуално спрямо тези по чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА,разгледани кумулативно предвид взаимната им обвързаност,с оглед възражението на ответниците за обосноваване компетентност на арбитража и в хипотезата на чл.7 ал.3 ЗМТА .Порокът „противоречие с обществения ред „,обаче, предпоставя постановено при потвърдена компетентност на арбитража решение,каквато в случая не е налице.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 15.06.2013 год. ,постановено по арб.дело № 200 / 2013 год. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място], на основание чл.47 т.2 и т.4 ЗМТА.
ОСЪЖДА Р. Н. да заплати на [фирма] понесените в настоящото производство разноски в размер на 14 585,78 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :