3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
С., 31,10,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева гр.дело №773/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК .
Постъпила е молба от адв. М. Д., лично и като пълномощник на „ М. център – К. О. – [населено място], Тотка Т. Д., И. Д. Д. и Б. С. К., с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №276 от 19.04.2011г. по т.д. 773/10г.,като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по молбата- О. Д. Б. от [населено място], счита искането за недопустимо, поради това, че е направено след изтичане на преклузивния срок, освен това и за неоснователно, като страната е изложила доводи, че договора, удостоверяващ заплащането на разноски е неистински документ, тъй като не е подписан от упълномощителите, освен това адвокатското възнаграждение не било заплатено, тъй като не било отразено като придобит доход в данъчната декларация на адв. Д. по чл.50 ЗОДФЛ, а при условията на евентуалност е поддържана прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като е постъпила в канцеларията на ВКС на 05.05.2011г., а определението на ВКС по чл.288 ГПК е постановено на 19.04.2011г. Разгледана по същество е и основателна.
С определение №276 от 19.04.2011г. по т.д. 773/10г на ВКС, І т.о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 368 от 22.03.2010г. по гр.д. №245/06г. на Пловдивски апелативен съд, като висящността на производството по чл.288 ГПК е била обусловена от подадена касационна жалба, заедно с приложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК от О. Д. Б.. Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител са направили своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски, досежно подаден отговор на касационната жалба, удостоверени чрез представения договор за правна защита и съдействие. Налице са основанията визирани в чл.78,ал.3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като бъде присъдена сумата 6000лв. – заплатено възнаграждение за адвокатски услуги за едни адвокат, представляващ ответниците по касация по защита срещу касационната жалба.
О. Б., чрез пълномощника си, в отговора на направеното искане по чл.248 ГПК е оспорил истинността на представения договор за защита и съдействие, като е поддържал, че направеното възражение е в срока по чл.193 ГПК, поради това, че отговора на подадената от него касационна жалба не му е изпратен и „едва сега” му станал известен.Д. е правно необоснован, тъй като чл. 287, ал.1 ГПК регламентира изрично еднократната размяна на книжа и определя възможността на противната страна да депозира отговор на касационната жалба в конкретен срок. Следователно, въпрос на проявена процесуална активност на касатора е запознаването му с този отговор и съответно своевременното отправяне на възраженията му по него, особено когато счита, че противната страна се позовава на считан от него за неистински документ. Този извод се налага и от това, че присъждането на разноски се осъществява в производството по чл.288 ГПК, като само при пропуск да бъдат присъдени се развива производство по чл.248 ГПК. Освен това страната не сочи убедителни данни за наличие на поддържаните от нея обстоятелства, които имат характера на твърдения, с оглед представения договор за правна защита и съдействие №000018517/13.08.2010г. Доколкото адвокатските права на адв. М. Д. не са отнети / а такова твърдение не е поддържано от касатора/, то и този договор валидно обективира посочените в него данни, в това число и удостоверяването на заплащането на адвокатския хонорар. Поради това и твърдението, че същия не е заплатен или данъчно заявен е ирелевантно за дължимостта на направените в производството разноски, чиято тежест е императивно определена от нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Неоснователно е и направеното от противната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Страната не е изложила правни аргументи водещи до такъв извод, а само е заявила, че размера на адвокатското възнаграждение бил завишен спрямо „фактическата и правна сложност по делото за изготвяне на отговор на касационната жалба”.Така заявено твърдението не е установено и поради това, че фактическата и правна сложност на делото като правно съдържание е различно от процесуалното действие – изготвяне на отговор на касационната жалба. Страната е смесила двете понятия, като ги е приравнила, поради което и не е изложила никакви аргументи защо счита, че делото не е с фактическа и правна сложност. В случая делото е търговско – за отмяна на взети от Общо събрание на търговско дружество решения, поради което и правната сложност на поставените проблеми сама по себе си не обосновава извод за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Не съставлява такъв аргумент и разбирането, че на противната страна се дължи минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл.9, ал.1 Наредба №1/04г. Този довод би имал правно значение само ако възражението е мотивирано и обосновано и съдът може да обсъди аргументите относно твърдяната прекомерност. При липса на каквито и да било релевантни доводи в тази насока, то следва да се приеме, че възражението е неоснователно.
По тези съображения и на основание чл.248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА О. Д. Б. от [населено място] да заплати на М. Д. Д., лично и като пълномощник на „ М. център – К. О. – [населено място], Тотка Т. Д., И. Д. Д. и Б. С. К. направените пред Върховния касационен съд разноски в размер на 6000лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: